В нея видяха двама души. Единият стоеше наведен над масата и разглеждаше нещо като план или схема, другият работеше до шкафовете. Двамата се обърнаха, привлечени от сигнала за повикване, а когато разбраха кой ги вика, се приближиха до екрана.
— Нашите гости искат да се запознаят с вашата работа — каза Линг.
— С удоволствие ще им помогнем — отговори единият.
Те бяха инженери на времето — така се наричаше на Калисто тяхната специалност.
Разговорът продължи дълго, но говореше само Синяев. Широков не зададе нито един въпрос. Той внимателно следеше обясненията и демонстрираното повикване на дъжд, но след няколко часа помоли Синяев да му разкаже какво именно им бяха обяснявали.
Мислите на Пьотър Аркадиевич бяха далече от въпросите за времето.
Екранът ги пренесе в института по архитектура. Тук те се срещнаха с хората, проектиращи новите градове, които щяха да се появят на нови, сега още пусти места. Показаха им планове, макети, рисунки на сгради.
За Широков и Синяев Атили бе град на дворците, но в сравнение с онова, което щеше да бъде построено, той беше съвсем скромен.
— Защо проектирате предимно разкошни сгради? — попита Синяев. — Струва ми се, че и една по-скромна къща може да задоволи човека. И защо няма две еднакви?
— Всичко, което заобикаля човека, трябва да бъде красиво — отговориха му. — Това прави живота по-приятен. А хората имат различни вкусове. На Калисто още не всичко е красиво. Стремим се да преустроим градовете по нов начин. Колкото животът е по-хубав, толкова повече нарастват изискванията.
— А къде е техният предел?
— Засега не се вижда. Пък и едва ли може да бъде достигнат.
— Покажете ни и някои строежи — помоли Синяев. — Например на жилища.
Гесиян се свърза с дежурния по сектор и поговори с него.
— В Атили сега нищо не се строи — каза той. — Ще трябва да почакате малко. Ще ни свържат със строежа на един нов завод, недалече оттук.
— Защо трябва да чакаме?
— На строителната площадка няма екран. Но ще го монтират много бързо.
— Защо си правят такъв труд? Ние можем да погледаме нещо друго.
— Не е никакъв труд. С радост ще ви доставим това удоволствие. Няма да чакате дълго.
Линг започна да разказва за начините на производство. Разказът му бе толкова интересен, че Широков забрави своите мисли и слушаше тъй внимателно като Синяев, който нямаше причини да се замисля за странични неща.
Според разказа на Линг излизаше, че всичко, което се произвежда на планетата — предмети за бита, транспортни средства, облекло, хранителни продукти, самите машини, — се изработва без участието на човека.
Неволно се създаваше впечатлението, че човекът няма какво да прави на планетата, отдадена във властта на „умните“ машини.
Линг се усмихна, когато Широков гласно изрази тази мисъл.
— За да получите такова впечатление — каза той, — е виновен моят разказ. Аз говоря като инженер. Нищо подобно, разбира се, няма и не може да има. Колкото и могъща да е машинната техника, колкото и да сме автоматизирали производството, човекът е бил, е и ще бъде винаги главна движеща сила на напредъка. Никаква, дори „най-умната“ машина не може да замени творческия разум. Не е възможно да се създаде такова положение, при което човекът да няма какво да работи. Може да се създаде машина или цял завод, който да работи фактически безкрайно, без намесата на човека. Но този завод ще произвежда винаги едно и също. Много непривлекателен ще стане животът, ако всичко, което ви обкръжава, е винаги едно и също. Това няма да е живот. У нас всичко се променя, и то често. Твърде много неща в съвременния бит не ни задоволяват. Машината е помощник — нищо повече.
Не мина и половин час и се раздаде сигналът за повикване. Натиснаха бутончето и пред тях се разкри панорамата на строежа на завода.
Екранът бе монтиран на високо място, откъдето можеше добре да се види почти цялата строителна площ.
Строежът, изглежда, току-що започваше. Още нямаше стени. Надалече се простираха безкрайните линии на положените основи и по тях човек лесно можеше да си представи грандиозността на бъдещото здание.
Стотици машини със съвсем непонятна конструкция се движеха във всички посоки и работеха сякаш самостоятелно. Край тях нямаше нито един човек. Машините пренасяха строителния материал и градяха с него.