Картината се променяше буквално пред очите им. Тук-там вече израстваха стени. До преди малко се виждаше пръстта, но минаха няколко машини и вместо пръст — под от разноцветни плочи.
— Нима на строежа няма никой? — попита Синяев.
— Не зная как е в този случай — отговори Линг. — Обикновено, ако проектът е изработен от човек, тогава той ръководи работата, макар да не е задължително. Ако го е проектирала фитизели32, тя наблюдава другите машини.
— Фитизели самостоятелно ли проектира?
— Да, нали това е завод, и то, изглежда, най-обикновен.
— И целият строеж ще бъде завършен без участието на човека?
— Не. Вътрешната уредба и монтирането на механизмите се извършват от хора. Разбира се, с помощта на специални машини. Автоматично се изгражда само зданието. По проекта.
— Но кой следи изпълнението да отговаря на проекта?
— Това прави фитизели. В нея е заложен проектът и тя няма да допусне никакво отклонение. Всички машини — Линг посочи екрана — са подчинени на една и изпълняват нейните указания по-точно и по-добре, отколкото биха могли да правят това хората.
— Те са много разумни — каза Диени. — Добре се разбират помежду си.
— Пълно тържество на кибернетиката — обади се Синяев.
— Непрекъснато ли строят? — попита Широков.
— Разбира се, денонощно. Машините нямат нужда от почивка.
Стига!
— Навярно няма да можем да видим полската работа? — попита Синяев. — Доколкото разбрах, на Калисто зеленчуците и плодовете не се синтезират, а се отглеждат при естествени условия.
— Да — отговори Линг, — на полето няма екрани. Но общата картина на полската работа би напомнила току-що видения строеж. Само че на полето има значително по-малко машини.
— Защо?
— Само защото калистяните обичат да работят на полето или в градината — засмя се инженерът. — Тази работа ни доставя удоволствие. Затова много неща, които може да прави машината, ние вършим със собствените си ръце.
— Впрочем имате ли малки градове със селскостопанско население? — попита Широков.
— Имаме, разбира се. Но повечето градове са разположени по бреговете на океана. До всеки пункт във вътрешността на материка може да се отлети за кратко време. Морският въздух е по-полезен за човека. Мнозина обаче живеят далеко от морето. Вкусовете на хората са безкрайно разнообразни.
— А може ли да се свържем с някой от тях?
— Сигурно може. Екрани има във всеки дом, където и да се намира той. Ей сега ще проверя.
— Мога да ви предложа да се свържем с Лийн Диегон, брата на моя баща — каза Диени. — Той живее в центъра на този материк, сред голяма гора.
— Чудесно — рече Широков. — Ще ни бъде много приятно да се запознаем с ваш роднина, Диени. Какъв е той? Питам за специалността му.
— Художник и скулптор. Той е човек, който обича самотата, но ще се радва да ви види.
Тя се наведе към екрана, натисна бутончето и произнесе името.
Екранът бе зает.
— Скоро ще се освободи — каза Диени. — Чичо ми не обича да разговаря дълго. За вас това не се отнася — добави тя. — Всеки калистянин с удоволствие ще говори с вас.
— Обяснете ми едно нещо — каза Синяев. — Помня, че на Калисто не може да има двама души с еднакво име и презиме. Но вашата майка, Диени, има същото име и презиме като вашата леля. Как да разбирам това?
— Грешите. Презимето на майка ми е Елиян.
— Тя обаче каза, че имената могат да се повтарят, а презимената — никога. Но аз виждам, че мнозина носят презимето Диегон.
— Тя е имала пред вид, че името и презимето на двама души никога не съвпадат. Това никога не се случва освен след смъртта на някого, когато негов близък получи името му.
— Жените никога ли не променят презимето си?
— Нито жените, нито мъжете. Защо да го променят? Какъв смисъл има?
— У нас е другояче.
— Зная. Време е обаче да повторим повикването.
Екранът на Лийн Диегон беше вече свободен. Пред тях се появи стая в дома на калистянина „отшелник“. Пред екрана стоеше човек, които удивително приличаше на Рийг Диегон. Същият ръст, същите черти на лицето. Ако Широков и Синяев не знаеха кой е пред тях, лесно можеха да сгрешат и да го вземат за своя стар приятел.