Выбрать главу

— Благодаря ви — каза Диегон. — Но още е рано да се преценява.

Той отново покри картината си и се приближи до екрана.

— Правите ли скулптурни портрети?

— Понякога. Но това не ми е специалност. Аз обичам да изобразявам природата. — Той се обърна, сякаш търсеше нещо. — Ето един портрет например.

Пред екрана се появи малък бюст от черен камък. Без съмнение това беше Диени, но само че като дете.

— Познавате ли кой е? — попита Диегон.

— Да, разбира се. Много добре е изработен.

Художникът пренебрежително махна с ръка.

— Това не е изкуство — каза той. — Такъв портрет може да се направи за един час. Ако искате, ще ви покажа как става.

Разбира се, Широков и Синяев веднага се съгласиха.

Диегон премести до екрана малка машина. Тя беше на колелца и леко се местеше. Приличаше на правоъгълен сандък.

Художникът внимателно се взря в лицата на гостите на Калисто.

— Вашата глава — обърна се той към Синяев — е по-трудна, отколкото на другаря ви. Затова, ако нямате нищо против, ще направя вашия портрет.

— Разбира се, нямам нищо против — отвърна Синяев.

И ето — за по-малко от час от бял камък беше създадена главата на Синяев. Калистянският скулптор съвсем не действуваше така, както обикновено работят скулпторите. Той сложи един каменен къс в машината, после на плътни листове нарисува главата на Георгий Николаевич от три страни и сложи листовете в машината. Не минаха десет минути и бюстът беше вече готов. Машината по рисунките го бе издялала от камъка. Но първият портрет не задоволи Диегон. Той сложи камъка обратно и започна да поправя рисунките. Така постъпи няколко пъти. В края на краищата се получи точен портрет, който учудваше с прецизната си изработка.

— Подарете ми тази скулптура — помоли Синяев.

— По-добре елате при мен и аз ще ви направи истински портрет — отговори Диегон. — Трябва да ви опозная отблизо. Този бюст е мъртъв. В него няма израз. Не познавам вашия характер, вкусовете ви. Вие за мене сте непознат човек. Сравнете го с портрета на Диени, той е изработен по същия начин.

Наистина разликата правеше впечатление дори на един несведущ човек. Портретът на Синяев беше маска, наистина имаше голяма прилика, но беше само маска, а лицето на малката Диени изразяваше мечтателност, която художникът смяташе за характерна черта на своята племенница. Лицето й беше живо.

— Все пак — каза Синяев — аз отново ви моля. Бих искал да имам този бюст за спомен от нашата среща.

— Щом искате — отговори Диегон, — ще го получите. Ще ви го изпратя. А сега извинявайте. Чака ме работа. Ако пак се свържете с мен, ще ми бъде много приятно.

Гесиян изключи екрана.

— Едно ме учудва — каза Синяев, — че… Да предположим — обърна се той към Линг, като сам се прекъсна, — че ми хрумне да се заселя в най-затънтеното място, някъде в планините…

— И там е населено.

— Нима само заради мене ще вземат да прокарат цяла система тръби за снабдяване?

— Разбира се.

— А не ви ли се струва, че не е рационално да се извършва такава огромна работа за един човек?

Четиримата калистяни се спогледаха. Явно не можаха да разберат въпроса.

— Нали не ви учудва, че в дома, в който живеете, всичко това го има? — меко попита Линг.

— Тук е град. В него живеят милиони хора, нека да са дори хиляди.

— Но в тази къща не живеят нито милиони, нито хиляди. Бихте могли да живеете тук и сам.

— Наистина не зная как да ви обясня моята мисъл. Тук, в Атили, има много къщи. Да се прекарат тръбите в една или в десет, или в сто не е голяма разликата. Имам пред вид изразходването на време и материали. Но да се прокарват тръбите на стотици километри заради един човек, е съвсем друго нещо. В една къща…

— Но нали в тази къща живеят хора? — попита Гесиян с такъв тон, с какъвто се говори на човек, който не иска да разбере очевидна истина. — Тези хора нямат ли право на онова, което притежават другите?

— Ние сме свикнали всичко да оценяваме в пари — каза Широков. — При тях материалите не струват нищо. Потребностите на човека са единственото мерило.

— Прищявката на един човек — продължи Синяев, без да слуша Широков — не може да е причина да се извърши такава огромна работа. Ако човек иска да живее далече от колектива, нека сам да си доставя каквото му е нужно.