— Да почакаме още малко — отговори му Широков.
Той изпадаше в отчаяние при мисълта, че ще се раздели с Диени, ще се раздели завинаги.
А що се отнася до Синяев, той би се съгласил не само да чака, но дори да се върне на Калисто въпреки явната опасност.
— Може да настъпи прелом — подкрепи той другаря си. — Нашият организъм ще се справи и всичко ще се нареди. Не искаме да пропуснем нито един шанс.
— Вие нямате никакви шансове — намеси се Гесиян. — Но постъпвайте, както искате. Аз съм длъжен само да ви предупредя, че рискувате изобщо да не се върнете на Земята и завинаги да останете тук.
— Тук или на Калисто?
— Именно тук. На Калисто ви очаква бърза смърт.
Тези думи накараха Синяев да се замисли.
Широков съзнаваше, че върху него пада голяма отговорност. По този въпрос приятелят му се осланя на него. Той трябваше да каже решаващата дума. Думата неизбежно щеше да бъде произнесена, но Широков отлагаше от днес за утре, надявайки се неизвестно на какво.
Опасните им колебания обаче се прекратиха най-неочаквано.
Сякаш нищо вече не можеше да учуди Широков и Синяев след всичко видяно и преживяно. Но онова, което се случи, порази и тях, и калистяните на двете планети. То се случи три дни след като корабът на Линг бе отлетял от Сетито. Той отлетя, за да попълни продоволствените запаси, които бяха на привършване. Никой не предполагаше, че пребиваването им на Сетито ще продължи толкова много.
За голямо учудване на Синяев и за огорчение на Широков Диени отлетя с Линг. Не каза защо отлита, а Широков, дори и Синяев не се решиха да я попитат.
Тя се сбогува с тях така, както обикновено се сбогуваше на Калисто.
— Ще се върне — каза Синяев. Но Широков не му вярваше.
Минаха три дни.
И изведнаж — биениетостанцията от оранжевия остров предаде неочаквана и радостна новина: на Калисто е получен отговор от Земята!
„Предайте на нашите скъпи приятели — гласеше съобщението, — че от Земята е получена първата тесиграма на руски език. Първият опит за пряка връзка — се увенча с пълен успех. Всички знаци са приети и записани. Бияинин се е заел с разшифроването им. Щом завърши работата, незабавно ще предадем на Сетито пълния текст. Горещо поздравяваме Широков и Синяев с поразителния успех на техниката и науката на тяхната родина. На Земята са построили тесиапаратурата в невероятно кратък срок.“
Гесиян, сияещ от радост, буквално се втурна при Широков и Синяев с това съобщение. Той поривисто ги прегърна — явно, че от все сърце се радваше заедно с тях.
След Гесиян в стаята дойдоха всички калистяни, които бяха на Сетито. Те така искрено се радваха на огромния успех на земната наука, сякаш беше успех на Калисто.
И в тази така ясно изразена атмосфера на сърдечна дружба и всеобща радост Синяев не се стърпя. Той лудешки заигра, заприкляка, като представи на калистяните бурната стремителност на руската пляска.
— Дали Бияинин ще може да свърши скоро разшифроването? — обърна се Широков към Лениинг. — Как мислите?
— Следващото предаване е определено за след четири часа — отговори инженерът.
И може да се каже без преувеличение, че тези четири часа им се сториха по-дълги от трите месеца, прекарани на Сетито.
От деня, в който калистянският звездолет отлетя от Земята, там бяха минали почти дванадесет години. Много неща са могли да се случат през това време. Мнозина от онези, които Широков и Синяев обичаха, може би вече не са живи — това ги безпокоеше най-много.
За цял живот запомниха те мъчително-тревожните двеста шестдесет и четири земни минути.
Точно в определеното време по екрана затрептяха дългоочакваните ивици на биениетограмата.
Лениинг записваше текста. Широков и Синяев, застанали зад гърба му, четяха това, което той пишеше.
Бяха твърдо уверени, че в тази първа тесиграма, адресирана до тях от Земята, ще им съобщят онова, което най-много ги интересуваше, и не сгрешиха.
Началото на тесиграмата — „До Героите на Земята Широков и Синяев“ — мина някак покрай съзнанието им. Не обърнаха никакво внимание на тези думи, очаквайки следващото.
„Съобщавам ви, че всички, които присъствуваха при отлитането ви за Калисто, са живи.“
Широков чу как Синяев пресекливо въздъхна, но не се обърна.
„Всички в семейството на Георгий Николаевич също са живи и здрави. Очакват своя син и брат…“