Цялата прелест на Калисто бе помръкнала за него.
Епилог
Среща в пространството
И неизбежното настъпи.
Една сутрин, когато станаха от леглото, Широков и Синяев видяха кацнало сред равнината бялото кълбо на космическия кораб.
Зловещият смисъл на неговото появяване нямаше нужда от обяснения. Те веднага разбраха какво означава то. За обикновения рейс от Калисто до Сетито нямаше защо да се използува исполинският звездолет. За тази цел бяха напълно достатъчни „корабите за вътрешни рейсове“, такива като корабите на Биеси и Линг.
Бе настъпил денят, с мисълта за който през цялото време те се стараеха да свикнат и тя, както им се струваше, вече не будеше у тях нито тъга, нито съжаления.
Но когато видяха така добре познатия им кораб и разбраха, че е настъпил краят, усетиха как сърцето се сви и в гърлото припариха сълзи. В този миг те почувствуваха остро съжаление към себе си. Обидно до болка беше съзнанието, че напразно са загубени дългите години и че самоотверженият им опит да проникнат в живота на друг свят е завършил с фатален неуспех.
Няколко минути те мълчаливо гледаха белия звездолет, ясно открояващ се на фона на зелената равнина и далечната гора. После извърнаха лица от прозореца и се погледнаха в очите.
— Това е! — каза Широков.
— Край! — обади се Синяев.
И те се прегърнаха, сякаш искаха един на друг да влеят мъжество, каквото и на двамата сега така липсваше.
— Нищо! — каза Широков. — Нашият полет все пак не ще бъде напразен. Натрупан е опит, който ще послужи на ония, които след нас ще посетят Калисто с по голям успех.
— Ще се утешаваме с това — вече спокойно, с обикновения си тон отговори Синяев.
Звездолетът очевидно току-що бе долетял. Видяха как от него започнаха да се спускат с крила членовете на екипажа.
Бяха необикновено много.
— Сигурно са изпращачи — каза Синяев. Той погледна Широков и в очите му прочете мъчителна тревога. — И тя е долетяла — добави той, колкото се може по-уверено. — Жестокостта не е присъща на калистянина. Нали тя знае…
— Може от съжаление — прошепна Широков.
Синяев се намръщи. Мисълта, че Диени е долетяла от съжаление към другаря му, го оскърби.
— Ще отида там — ти стой тук. Ако я няма, ще ти е трудно да се овладееш. Аз ще ти направя знак. Гледай през бинокъла.
Широков остана сам.
Той не би могъл да каже какво щеше да е по-леко за него: дали ако Диени е долетяла, или ако е останала на Калисто. Най-късно утре звездолетът ще стартира. Заслужава ли да страда за една толкова кратка среща? Струваше му се, че и Диени сигурно е разсъждавала така и е останала на Калисто.
Седеше, отдаден всецяло на мислите си, забравил какво му бе поръчал Синяев. Ненужният бинокъл лежеше на масата.
Леки стъпки се чуха от съседната стая.
Диени! Той позна, че е тя, преди да я види.
Диени се приближи до него, сърдечно и естествено го прегърна. Той усети нежното докосване на пръстите й. Не, не на пръстите… Устните й докоснаха челото му.
— Не можех да постъпя иначе — каза тя. — Исках да проверя себе си. И да се простя с майка си. Сега съм готова да летя с вас към Земята.
Със звездолета бяха долетели четиридесет и двама души. Дойдоха всички, които бяха летели с този кораб до Земята, и още много други.
— Цялото население на Калисто ме помоли да ви предам дълбокото съжаление, че вашето пребиваване на Калисто бе толкова кратко — каза Женсийнг. — Но този неуспех ще послужи за урок в бъдеще.
— Неизбежно ли е? — попита Широков.
— Според наблюденията на Гесиян е неизбежно и наложително — отговори му Бийнг. — Но и ние сега ще проверим така ли е.
Освен Бийнг на Сетито бяха долетели няколко най-известни калистянски лекари. Тази блестяща комисия, състояща се от светилата на медицинската наука, имаше за задача да произнесе окончателното решение.
Калистяните горещо желаеха да намерят дори най-малката възможност, за да върнат гостите си на Калисто, но всички надежди се оказаха напразни. Непредпазливото долитане почти без каквато и да било подготовка бе нанесло своите поражения.
Стартът бе определен за сутринта на следващия ден.
— Донесох ви радостна новина — каза Рийг Диегон. — Малко преди отлитането ни от Калисто се получи съобщение от Земята, че точно след две години по земно пресмятане към нас ще полети експедиция в състав от шестнадесет души.