— Щастливци! — въздъхна Синяев.
— А тях няма ли да ги сполети нашата участ? — попита Широков.
— Не. Ние съобщихме на Земята всичко, което се случи с вас, и вашите учени са предупредени. В съобщението се казва, че шестнадесетте участници са започнали подготовка, която ще отстрани опасността. Спектрите на Релиос са предадени на Земята. На вас двамата нищо няма да ви пречи още веднаж да долетите при нас — добави той, като видя колко помрачняха лицата на Широков и Синяев.
Както винаги той бе отгатнал мислите им.
Наистина им стана много мъчно. Имало е възможност да се подготви човекът, за да може да издържа на лъчите на Релиос и да не се допусне станалото с тях. Защо никой не беше помислил за това по-рано?…
Наистина никой не знаеше, че между Релиос и Слънцето има такава значителна разлика.
— Не! — отговори Синяев на Диегон. — Такива пътешествия два пъти не се правят. Нашата песен е изпята. Значи, ние ще се срещнем с този кораб по пътя — рязко промени той темата.
— Да — отговори Миенион. — Козловски съобщи точния ден и час на старта. Ние направихме изчисления. Командирът на нашия звездолет знае кога ще стане срещата.
Екипажът на кораба бе изцяло нов. Десет калистяни изказаха желание да отлетят на Земята. И се стремяха към нея, както някога Широков и Синяев се стремяха към Калисто.
Всички двигатели на звездолета бяха заменени с нови, по-мощни и съвършени. Командир този път беше един съвсем млад учен на име Гедион.
— На звездолета е натоварено всички необходимо, за да могат на Земята да си съставят пълна картина за живота и историята ни — каза той на Широков. — Така ние й се отплащаме за подаръците, които тя ни изпрати. „Музеят на Земята“ вече е построен. А вие ще можете да уредите там „Музей на Калисто“. Списъкът ще ви предам през време на полета.
Като бяла мълния се носеше звездолетът на Калисто през черните бездни на вселената от Релиос към Слънцето с тринадесетте души на борда, нетърпеливо очакващи края на дългия път.
Между кесиндовите му стени, в каютите, в централния пост, навсякъде се чуваше руска реч. Калистяните упорито изучаваха трудния за тях език.
Месеците минаваха един след друг. Неуморният кораб оставяше зад себе си трилиони километри, неотклонно приближавайки се към целта.
Широков и Синяев все по-рядко си спомняха своя фатален неуспех. Мислите им летяха по-бързо от звездолета напред, към Родината.
Настъпи най-сетне денят, когато според изчисленията трябваше да стане знаменателната среща на двата кораба.
Още от „сутринта“ Широков и Синяев, пък и не само те, бяха във възбудено, приповдигнато настроение.
— Човек просто не може да си представи — каза Широков, — че някъде наблизо се намират наши братя — хора от Земята.
— Близо ли? — усмихна се Синяев. — О, не! Те са невъобразимо далече. И най-развихреното въображение не би стигнало, за да си представим това разстояние.
— А няма ли опасност да се сблъскаме?
— Какво говориш! Два куршума, изстреляни един срещу друг от разстояние три километра, имат милиони пъти повече шансове да се сблъскат, отколкото два звездолета в световното пространство. Това е абсолютно немислимо.
Когато наближи определеният час, целият екипаж се събра пред централния пулт.
С никакъв телескоп не би могъл да се види идващият срещу тях космически кораб, дори и да се знаеше точно местонахождението му. Сборът от скоростите на двата звездолета, летящи един срещу друг, почти двойно надвишаваше скоростта на светлината.
Калистяните се бяха уговорили със Земята, че в момента на срещата на двата кораба с пълна мощност ще пуснат радиопредавателите. Но никой не можеше да каже дали ще могат да чуят поне за миг радиосигнала. Подобни опити досега никога и от никого не бяха правени.
Гедион, не разчитайки, че сигналът ще бъде чут, включи самопишещия апарат. Тънката права линия бавно се движеше по екрана. Тринадесет души — земните хора и калистяните — не сваляха очи от тази линия.
Широков си помисли за онези шестнадесет души, които в тази минута са се събрали в командния пункт на своя кораб и със същото напрегнато внимание следят показанията на апарата си. Кои ли са те? Сигурно екипажът на земния звездолет се състои от млади учени. По времето, когато Широков и Синяев отлитаха към Калисто, тези хора са били още деца. Сега те летяха по пътя, проправен от двамата им по-големи братя, за да продължат и развият по-нататък започнатото от тях дело.