Как Мартинов е станал писател-фантаст? Авторът сам признава, че увлекателните творби на Хърбърт Уелс и Александър Беляев са му оказали голямо влияние. И у него се появява желание да помечтае за дръзки космически полети, да се опита да нахвърли някакви лично свои контури на бъдещето. Често вечер, след работа, той изучава внимателно книги по астрономия, физика и биология. После започва да пише повест. Първите читатели и критици на тези ръкописи са синът и дъщерята му, тогава още ученици. Повестта „220 дни със звездолет“ излиза на бял свят през 1955 година и е приета топло от читателите. Този писателски дебют се посреща добре и от пресата.
Така след тридесет и пет годишна дейност като инженер Георгий Мартинов става професионален писател. Написва седем интересни научнофантастични произведения — жанр, будещ винаги у читателя стремеж към знания, към размисъл, към мечти…
Осмата книга — „Спирала на времето“ — скоро ще се появи на страниците на списание „Нева“.
Най-известният роман на Г. Мартинов е дилогията „Калисто“, отпечатана през 1957–1960 година. Авторът не очаквал голям успех с нея, защото я смятал само като „подстъп“ към съвсем друга, отдавна замислена от него книга за живота на човечеството след две хиляди години. Впрочем той написва произведението — „Гост от бездната“ — именно затова, но то не може да затъмни популярността на „Калисто“ с нейния зноен въздух, с прекрасните й обитатели, в които сякаш е концентрирано всичко най-хубаво, което може да притежава едно разумно същество. И затова неслучайно критиката, давайки висока оценка на тази книга, отбелязва, че „авторът увлича читателя със своята вяра в стремителния възход на човека към върховете на научния прогрес“.
Сега Георгий Мартинов работи над нов роман. Този път място на действие ще бъде земята, а не междупланетното пространство и не загадъчните планети, създадени от учените. Ново за творчеството на писателя ще бъде и времето на действие: не далечното бъдеще, а неотдавнашното минало — четиридесетте години на нашия век. Но и в това произведение ще преобладава фантастичният елемент. „Искам да разкажа за неща, които не станаха през онези дни, но които можеха действително да се случат“ — така с известна загадъчност авторът говори за съдържанието на бъдещата си книга.
Е. Дорошинская