Докато вървяха към столовата, Широков подробно разпита Лао Сен какво са видели при кълбото. Китайският учен спокойно и изчерпателно удовлетвори любопитството му. Той говореше гладко, на правилен, дори прекалено правилен руски език. (Този забележителен лингвист свободно говореше осемнадесет езика.) Но от разказа му Широков просто не разбра защо началникът на експедицията се върна в такова лошо настроение.
В това време професорът влезе в палатката и с облекчение въздъхна, като видя, че там беше само Щерн. Просторната палатка изглеждаше много уютна. В средата имаше хубава маса и тапицирани столове. До всяко едно от четирите легла бе поставено нощно шкафче. Над масата висеше електрическа лампа с абажур. (Като идваше към палатката, Куприянов видя, че свързочниците на полка прокарват кабела.)
Щерн седеше до масата и при влизането на Куприянов вдигна глава от книгата.
— Е, какво?
Куприянов развълнувано му разказа всичко, което бяха видели, и какви мисли го бяха тревожили на връщане. Щерн внимателно го слушаше.
— Добре ли чухте изщракването? — попита той. — Може да е било глас на живо същество?
— Не, звукът съвсем не приличаше на глас. Ако вие бяхте с нас…
— Аз обаче не бях с вас — нетърпеливо го прекъсна Щерн. — Значи, вие мислите, че това е било сигнал? Може да е просто взимане на проба от въздуха.
— И Кондратий Поликарпович предположи същото. Но защо направиха това точно когато ние бяхме там? Те сигурно са ни наблюдавали!
— Да — каза Щерн. — Това е сериозен довод. Е, когато излязат от кораба, ще разберем.
— Вие сигурен ли сте, че няма да отлетят, без да излязат? Та ние никак не реагирахме на техния сигнал. С нито едно движение! Стояхме и гледахме… като тъпаци.
— Сигурен съм в едно — каза Щерн. — Съществата, построили подобен кораб, в умствено отношение не стоят по-ниско от мен и вас. А щом е така, те се разбрали вашето състояние. Приземили са се и ще излязат. Видели са ви — това е безспорно и са го доказали. От тяхна гледна точка появяването на цилиндрите е напълно достатъчно доказателство.
— Ех, дано е така! — въздъхна Куприянов. — Защо не дойдохте с нас, Семьон Борисович?
— А може да е било фотоапарат? — без да отговори на въпроса му, каза Щерн. — Може просто да са ви фотографирали.
— И това е възможно. Струва ми се, че ако бяхте дошли, вие щяхте да разберете нещо повече от нас.
Куприянов с учудване видя, че старият астроном изведнъж се изчерви.
— Вече три пъти ме питате за едно и също — каза той спокойно. — Смятам, че трябва да ви обясня, иначе може да си помислите, че стареца го е дострашало. Ето какво, аз бях уверен, че те ще ви видят. Вие сте първите хора, които те виждат отблизо. Струваше ми се, че не бива… Не исках да им показвам такъв образец на човешката раса като мене.
— О, господи! — възкликна Куприянов. — Каква нелепа мисъл!
— Всеки трябва правилно да преценява себе си — каза Щерн. — Те трябваше да видят такива хора, каквито са повечето на Земята. А пък аз… не съм съвсем обикновена фигура… Малко съм анахроничен.
Куприянов неволно се разсмя.
— Може ли такова нещо, Семьон Борисович! Та нали кога да е ще ви видят.
— По късно не е от значение — усмихна се астрономът. — Първото впечатление е най-важно.
Куприянов замълча. Обяснението на стария академик му се стори и смешно, и трогателно.
— Идете да обядвате! — каза Щерн. — И не се тревожете! Те ще излязат от кораба!
Той изрече тези думи така спокойно, че Куприянов не можеше да не му повярва.
Две плюс две е равно на четири
Секретарят на Курския обком на партията напусна лагера късно вечерта. Заедно с него потеглиха и камионите, които докараха палатките и всичко друго. Военните камиони останаха в лагера. Гарирани бяха зад палатките и край тях крачеше часови; оставиха и две леки коли. Козловски ги предостави на разпореждане на Куприянов.
— Всичко може да се случи — каза той.
Куприянов му благодари, трогнат от вниманието и предвидливостта, с която обграждаха експедицията им. Той все още не можеше да си представи огромния отзвук, който космическият кораб бе предизвикал по целия свят. В лагера още не бяха дошли днешните вестници.
— Довиждане, другари! — каза Козловски, сядайки в колата. — А, щях да забравя, Коменданте! — повика той Широков. — Попитайте всички членове на експедицията и научете кой от какво се нуждае. Имайте пред вид, че ако учените се лишават от нещо, вие няма да избегнете партийното наказание. (Той вече знаеше кой от пристигналите е член на партията и кой не е.) Обръщайте се направо към мене.