Учените, застанали до камиона, с напрегнато внимание следяха лъча.
Всички едновременно забелязаха как на повърхността на кълбото блесна стъкло, но лъчът само за някаква част от секундата се отрази в него.
Подполковник Черепанов вдигна ръка, ала Щерн го спря.
— Недейте! — каза той.
Дали това беше прозорец или стъклото на техния прожектор?…
Светлината угасна — и всичко потъна в мрак. После, за секунда, светлината отново блесна… И подир малко още веднаж. Два пъти!
Всички мълчаливо чакаха. Ще им отговори ли екипажът на кораба?… Разбра ли ги той?
Миговете им се сториха много дълги…
Всички възкликнаха в един глас, когато стана онова, което толкова желаеха, което толкова очакваха.
Космическият кораб отговори! С кратки интервали замига лъчът в отговор. Четири пъти!
Две плюс две е равно на четири! Две по две е равно на четири! Две на квадрат е равно на четири!
Единственото и неповтарящо се при никое друго число равенство на резултата.
По-ясен отговор не можеше да се намери.
Светлината угасна и отново настана мрак. Хората чакаха. Космическият кораб отговори на Земята. Сега той трябваше да зададе въпрос.
— Запалете три пъти каза Щерн.
Заповедта му беше и изпълнена — и след няколко секунди дойде отговорът:
Четири!
Този отговор беше и въпрос. Всички добре разбираха това. Гостите от дълбините на вселената чакаха отговор!
— Аз мислех, че ще отговорят с пет — каза Щерн.
— Тогава ние щяхме да им отговорим: седем и единадесет — обади се Степаненко. — Редът на простите числа. Какво ли чакат те сега?
— Пет — каза Щерн. — Съотношението на страните на правоъгълния триъгълник. А още по-добре да им отговорим с двадесет и пет. Ще бъде по-ясно.
— Отговаряйте! — каза Куприянов на Черепанов.
Двадесет и пет пъти прожекторът светна и загасна.
Двадесет и пет кратки блясъка светлина пратиха отговора: сборът от квадратите на катетите е равен на квадрата на хипотенузата.
И отново мрак обви Земята и долетелия от друга планета космически кораб.
Това беше всичко!
Разумът на една неизвестна планета и разумът на Земята си размениха първите думи.
Тези думи бяха казани на единствения общ език, разбираем за всяко разумно същество, в която и точка на безграничната вселена да е живяло то! На езика на математиката!
Дълго, много дълго стояха участниците в експедицията край загасналия прожектор. Но лъчът на кораба вече не светна. Изглежда, екипажът му беше напълно доволен от постигнатия резултат.
— Ще осветяваме ли кораба? — пръв наруши мълчанието подполковник Черепанов.
— Не, не! — отговори Куприянов. — Запалете прожекторите, но не ги насочвайте към кораба. Осветете местността, та хората, които се намират в кораба, да могат да виждат наоколо.
„Хората, които се намират в кораба“…
Сега, когато първият успех бе постигнат, когато една вековна мечта стана реална действителност, той не се реши да нарече „същества“ пратениците от друг свят.
Трета глава
Кога най-после ще излязат?
Най-големите умове на човечеството са размишлявали много над проблемата дали има живот по другите светове. Остарялата хипотеза, че Земята е единствена носителка на разумен живот във вселената, отдавна вече беше отхвърлена от науката. Идеята, че има много обитаеми светове постепенно си извоюваше всеобщо признание. Но колкото и привлекателна да беше тази идея сама по себе си, тя си оставаше само хипотеза, изискваща доказателства.
И ето, долетелият на Земята космически кораб донесе най-после безспорното доказателство.
Корабът бе забелязан като малка блестяща точка на небето сутринта на 27 юли. Тогава той бе на повече от четири хиляди километра височина и се намираше далеко извън пределите на атмосферата.
Като намали космическата скорост, с която бе летял в междузвездното пространство, корабът в продължение на двадесет и шест часа все повече и повече се приближаваше към повърхността на планетата. На 28 юли сутринта, в седем часа и четиридесет минути (по московско време), той кацна почти в центъра на европейската част на СССР, тоест на същото място, над което най-напред се беше появил предния ден.