Движението на кораба се извършваше независимо от движението на Земята около нейната ос и за тези двадесет и шест часа екипажът му е могъл да разгледа неизвестната за него планета по цялата дължина на петдесет и втория паралел, над който се намираше. По една щастлива за гостите случайност цялото това пространство беше съвсем безоблачно и Земята се е разкрила пред очите на звездоплавателите с цялата си разнообразна природа.
Едновременно с въртенето на Земята под кораба бавно са проплавали равнините, горите и реките, градовете и селата на СССР, Полша, Германия и Холандия. Ако гостите са наблюдавали Земята с мощни оптически уреди, те са могли да видят Лондон в южната част на Британския остров, който от такава височина им се е открил целият. Панорамите на европейския материк са се сменили с просторите на Атлантическия океан. Екипажът на кораба е могъл да види на юг безкрайната водна равнина, а на север — ледовете на Арктика и Гренландия. След полуостров Лабрадор им се е открил материкът на Северна Америка. Корабът е бил вече толкова близо до Земята, че екипажът му е могъл ясно да различи Кордилерите и върха на планината Колумбия, висок 4300 метра, точно над който са прелетели. Тихият океан може да не им се е сторил особено голям, тъй като са го пресекли в северната му част над Алеутските острови. Над Камчатка те, без да знаят, отново са навлезли в страната, от която са започнали пътя си над Земята. И ето, след като прелетява над цял Сибир, прехвърля Уралските планини и преминава над Волга, корабът завършва полета си в равнинната част на Средноруското възвишение.
Безспорно екипажът на космическия кораб е разбрал, че са попаднали на гъсто населена, обработена от разумни същества планета. Когато решават да се спуснат, те избират място, където наблизо няма населен пункт. Може би това е сторено, за да се избягнат нови жертви при приземяването на огромния кораб. (Те не може да не са забелязали катастрофата на самолета край Оренбург.)
На 28 юли всички сутрешни вестници по света бяха изпълнени със съобщения за космическия кораб и кацането му. Съобщението на ТАСС за приземяването на кораба северно от Курск, за неговия външен вид и за експедицията на Съветската академия на науките беше напечатано с най-едър шрифт на първа страница. Вестниците поместваха портретите на участниците в експедицията и разказите на очевидци на полета на кораба, предимно летци.
Малкият районен център Золотухино, за чието съществуване малцина знаеха дори в СССР, за един ден се прочу по цял свят. Много западни вестници поместиха по страниците си картата на Курска област, на която бе означено мястото, където е кацнал корабът. Даваха се подробни сведения за град Золотухино и околността му, най-често съвсем несъответствуващи на действителността.
Краткото съобщение на ТАСС за урагана, образувал се при кацането на кораба, се бе превърнало под перото на дръзките журналисти в страшна катастрофа, при която били загинали хиляди жители.
„Град Золотухино изчезнал от лицето на земята!“
„Приземяването на космическия кораб е причинило смъртта на няколко хиляди души!“
„Европа и Америка имаха голямо щастие, че корабът не кацна у нас!“
„Долетелият космически кораб е нанесъл на СССР страшни опустошения“
Такива заглавия изпъстряха този ден страниците на европейските и американските вестници. Зад цялата тази шумотевица ясно прозираше желанието да скрият колко дълбоко са разочаровани авторите на статиите, че корабът не кацна там, където биха искали те.
Обедните вестници излязоха със статии, посветени на същото събитие. Съдържанието им беше най-разнообразно — от теориите за звездоплаването до новите видове оръжия, които може да се появят, когато съветските учени се запознаят с техниката на гостите от дълбините на вселената.
През следващите дни посолствата на СССР бяха отрупани от безброй молби за визи. Молби подаваха отделни учени, научни учреждения, обсерватории, редакции на вестници и списания, киностудии и просто частни лица. Да се удовлетворят всички тези молби, явно беше невъзможно, но за видните учени, за обсерваториите и за някои научни списания посолствата поискаха разрешение от Москва.
Хиляди хора, на които бяха отказани визи, вдигнаха шум, обвинявайки СССР, че иска да монополизира космическия кораб, да го скрие от другите страни. Отново запяха с пълен глас старата песен за „желязната завеса“. Най-сериозните вестници, опитвайки се да успокоят общественото мнение, изразиха увереност, че след посещението си в СССР екипажът на космическия кораб несъмнено ще поиска да се запознае и с други държави на Земята. „Потърпете! — пишеха тези вестници. — След престоя си в СССР корабът ще долети при нас. За да го видим, няма защо да отиваме в Съветския съюз.“