Милиони хора се трупаха край радиоапаратите и слушаха предаванията на московските станции за космическия кораб, които се излъчваха всеки три часа на различни езици. Имената на Куприянов, Щерн, Лебедев и Лао Сен не слизаха от устата на хората. Навсякъде вече знаеха всички подробности за пристигането на експедицията, за построяването на лагера и за първия опит да се води разговор чрез прожектор.
„Кога най-сетне ще излязат от кораба?“
„Как ли изглеждат тези същества?“
„Как ще можем да намерим общ език с тях?“
Тези въпроси еднакво интересуваха всички хора по земното кълбо.
Времето минаваше и всеобщото вълнение все повече се усилваше. Бяха забравени всекидневните грижи и интереси. Спортните състезания се провеждаха при празни стадиони. В театрите и концертните зали идваше едва една четвърт от обикновения брой посетители. Затова пък аудиториите и лекционните зали бяха претъпкани от желаещи да чуят някоя лекция по астрономия. Пред кината, в които се прожектираха научно-популярни филми за вселената, се редяха страшни опашки. В книжарниците бе невъзможно да се намери книга, имаща дори най-отдалечено отношение към науката за небесните тела. Хора, които никога не се бяха интересували от небето (освен като от показател за лошо или хубаво време), жадно четяха книги по астрономия и се опитваха да отгатнат откъде е долетял корабът. През цялата си история астрономията, тази прекрасна наука, не бе имала толкова поклонници и усърдни ученици, както през тези дни. Сякаш човечеството за пръв път забеляза небето и милиони хора, щом настъпеше вечер, дълго стояха по улиците и площадите, загледани в звездите. Лошото време се посрещаше като най-голямо нещастие и хората проклинаха облаците, закрили от погледа им чудната красота на вселената, на която по-рано тъй рядко обръщаха внимание.
Интересът към кораба и желанието по-скоро да излезе екипажът му нарастваха все повече и повече.
В лагера не обръщаха никакво внимание на целия този шум. Учените дейно се готвеха за предстоящата работа. Смятаха, че през целия си престой на Земята корабът сигурно няма да промени мястото си, понеже запасите му от енергия едва ли са неограничени, а за да се откъсне от Земята, е необходимо чудовищно количество енергия. Поради тези съображения на едно съвещание ръководният състав реши да подготви тук всички материали за работата по всестранното запознаване на гостите с живота на Земята. Предполагаше се, че в състава на екипажа има учени от различни специалности и че тях ще ги интересуват всички области на човешката дейност. Лао Сен и Лежнев смятаха, че за да бъде изучен езикът на гостите или за да изучат те един от езиците на Земята (в зависимост от това, кой ще бъде за тях най-лесен), ще са необходими най-малко два месеца, и то ако тази задача изобщо се окаже осъществима. Това особено се подчертаваше от Лежнев, който почти не вярваше, че ще успеят.
— Не е изключено — казваше той — както те, така и ние да не можем да възпроизведем звуковете на единия или другия език.
Малцина споделяха това мнение, но между скептиците бяха и авторитети като Щерн и Манаенко. Старият академик припомняше случая с появата на цилиндъра при първото разглеждане на кораба и бе непоколебимо уверен, че металическото изщракване е било звук от гласа на някой от членовете на екипажа. „Те са ви поздравявали на своя език“ — казваше той. Професор Манаенко бе на същото мнение. Ако това действително е така, и другите трябваше да се съгласят с Лежнев. Тези звуци бяха непостижими за човешкия глас, а за съществата, които говорят с птичи звукове, ще са непостижими звуковете на човешката реч. В такъв случай рисунката остава единственият начин на общуване. Никой не се съмняваше, че екипажът на звездолета е донесъл книги, атласи, нагледни пособия и цветни рисунки (или може би снимки), за да покаже природата, населението и културата на непознатата планета, от която бе долетял. Не е възможно едни разумни същества да не са се погрижили за това, когато са се впускали в междузвезден рейс. Те сигурно са разчитали, че ще срещнат по пътя си населена планета, в противен случай пътешествието им не би имало никакъв смисъл.