От сутрин до късно вечер в лагера кипеше работа. Независимо от специалността си всеки член на експедицията вземаше участие в приготовленията, било по уреждането на химическа лаборатория за Аверин или на технически „музей“ за Смирнов и Манаенко. В палатката на Куприянов по няколко пъти на ден се свикваха съвещания, на които обсъждаха все нови и нови начини как да демонстрират пред гостите постиженията на Земята в областта на науката, изкуството и културата. Не само учените, но и много офицери и войници от полка с ентусиазъм се включиха в общата работа.
Всеки ден в лагера се получаваха стотици писма от всички краища на Съветския съюз и от чужбина. Космическият кораб и предстоящата среща с екипажа му бяха в центъра на вниманието на милиони хора и не е чудно, че експедицията намери хиляди доброволни помощници. Много често в писмата се срещаха ценни мисли, които по заведения ред веднага биваха обсъждани.
Разбира се, че сам Куприянов, а дори и целият състав на експедицията не би могъл да прочита тази грамада от писма. На помощ дойдоха кореспондентите на ТАСС. Те бяха сравнително по-свободни и доброволно се заеха с преглеждането на кореспонденцията, което съвсем не беше лека работа. Благодарение на тях нито едно писмо не остана непрочетено.
Два пъти на ден, винаги по едно и също време, Куприянов или Щерн даваха информации по микрофона на подвижната радиостанция. Техните съобщения се приемаха от Московската станция и се предаваха по цялата Земя. Стотици милиони слушатели с вълнение чакаха тези съобщения.
В лагера вече бе издигната антена за пряка връзка с Курския телевизионен център. Бързо се прокарваше ретранслационна линия за Москва.
Масови екскурзии до космическия кораб нямаше, но все пак всеки ден в лагера пристигаха стотици хора. Повечето от тях идваха, за да погледат звездолета, но мнозина се явяваха с някаква идея и настоятелно искаха да бъдат изслушани от началника на експедицията. Куприянов много добре разбираше, че тия хора имат искреното желание да помогнат, но физически му бе невъзможно да говори с всички. Широков и Синяев поеха това задължение.
Цялото човечество с нетърпение очакваше знаменателното събитие — излизането на екипажа на кораба. Но след светлинния разговор, състоял се първата вечер след пристигането на експедицията, космическият кораб не даваше никакви признаци на живот. Лъчът не се появяваше, а наблюдателите, които не сваляха очи от кораба, не забелязваха в него никакви признаци и на вътрешен живот. Кълбото изглеждаше мъртво.
Какво правеше екипажът на кораба? Ако гостите изобщо нямаха намерение да излизат, защо стояха толкова дълго на едно място? А ако възнамеряваха да излязат, защо се бавеха още? Сигурно звездоплавателите изпитват същото нетърпение да се запознаят със Земята, с каквото обитателите на Земята чакаха да се запознаят с тях.
Екипажът не излизаше от кълбото и тези въпроси оставаха без отговор.
През първите дни всички настояваха Куприянов поне приблизително, като предположение, да отговори на въпроса кога ще излезе екипажът, но професорът отказа да си губи времето с измислици.
— Нямам такъв навик — отговаряше той.
Вместо него други вършеха това. Хиляди предвиждания ежедневно се печатаха в чуждестранните вестници. В Англия дори бе открит своеобразен „тотализатор“, в който всеки желаещ можеше да участвува срещу определено заплащане. Онзи, който отгатне кога ще излезе екипажът, можеше да разчита на голяма печалба.
Научните среди по цял свят бяха на мнение, че екипажът ще излезе, след като старателно изследва състава на атмосферата. Без тази предпазна мярка звездоплавателите бяха застрашени от заразяване с микроби, неизвестни на тяхната планета.
Според Куприянов за такъв процес на „аклиматизация“ бе необходим най-малко един месец.
Втори разговор
Всичко тайнствено, загадъчно и непонятно има някаква притегателна сила за мислещите хора. Ученият от каквато и да е специалност е преди всичко любопитен. Това е едно хубаво, благородно любопитство, достойно за човека. То е извор на радост, но и причина за искрени и дълбоки страдания, когато загадката не може да бъде скоро отгатната с усилията на напрегнатото мислене. Учените по природа са активни. Затова никак не бе чудно, че очакването да се разкрие най-сетне тайната на кораба все по-силно опъваше нервите на участниците в експедицията. Дори само силуетът на звездолета, неподвижен и загадъчен, предизвикваше у тях чувство на досада и от ден на ден всички ставаха все по-мълчаливи и мрачни.