Выбрать главу

„Кога ще излязат?“ Този натрапчив въпрос не даваше покой не само на участниците в експедицията, но и на всички офицери и войници от полка, който охраняваше кълбото.

От приземяването на кораба бяха минали вече шест дни, а той все тъй не проявяваше никакви признаци на живот.

Никой не знаеше колко време ще остане на Земята космическият кораб. Шест месеца ли? Година ли? Нали за да преодолее разстоянието от най-близката планетна система до слънчевата, на звездолета са били необходими най-малко четири-пет години, и то ако е летял със скоростта на светлината. (Щерн и Смирнов не допускаха такава възможност.) За връщането ще им е необходимо също толкова време. Изглеждаше недопустимо екипажът на кораба, извършил толкова дълго пътуване, скоро да напусне Земята. Звездоплавателите непременно ще искат добре да се запознаят с населената планета, изпречила се на пътя им.

Да се зимува в набързо уредения лагер, беше невъзможно. Но дали екипажът на звездолета ще иска да напусне кораба си? Това не се знаеше.

Всичко щеше да се изясни, когато звездоплавателите излязат и хората успеят да намерят общ език с тях.

Звездоплавателите обаче не излизаха и от това цялата подготвителна работа, извършвана в лагера, ставаше някак „теоретична“ и лишена от ясна цел.

Щерн и Синяев употребиха много труд и време да подготвят чертежи и схеми, които трябваше да дадат представа на гостите за слънчевата система и за историята на планетата Земя. Дори ако не намерят общ език с домакините, гостите ще разберат тези материали, понеже несъмнено познават добре математиката.

Професор Лебедев се нагърби да запознае звездоплавателите с историята на животинския свят на Земята, а Степаненко подготвяше материали от етнографски характер.

Аверин и Лебедев положиха много усилия, за да обзаведат в лагера химическа и биологическа лаборатория.

Медиците — Куприянов и Широков — освен че обзаведоха медицински пункт, който се сля с медицинската служба на полка, се готвеха да изследват организма на жителите от другата планета. За тази цел Куприянов монтира в лагера дори рентгенов апарат.

Привечер на трети август Широков се отби в палатката на Куприянов, Щерн, Лебедев и Лао Сен и завари и четиримата там.

— Сядайте, Пьотър Аркадиевич — обърна се Щерн към младия комендант. — Какво ново?

— Но кога най-сетне ще излязат? — попита Широков, вместо да му отговори.

— Нов въпрос, няма що! — ядоса се Лебедев.

— Не разбирам — продължи Широков, без да обръща внимание на присмеха, — защо не попитаме екипажа на кораба?

— Попитайте го — сви рамене Лао Сен. — Ако имате възможност. Ще ви бъдем много благодарни за тази услуга.

Тази реплика на винаги спокойния и невъзмутим китайски учен ясно показваше до каква степен са напрегнати нервите на всички.

— Смятам, че това е напълно възможно — каза Широков.

— Още по-добре! — избоботи Лебедев.

— Какво сте намислили, Пьотър Аркадиевич? — попита Куприянов.

Гласът му прозвуча развълнувано. Всички вече сериозно гледаха Широков, очаквайки отговора му.

— Много просто. Трябва да ги попитаме с лъча на прожектора. Както първата вечер. Те сигурно разбират, че ние с нетърпение очакваме излизането им. Трябва да им изпратим седем сигнала, колкото денонощия са изминали. Те непременно ще разберат, че това е въпрос и ще отговорят.

Няколко секунди всички мълчаха.

— Това се казва идея! — рече Лебедев.

— И съвсем не е лоша! — одобри Щерн. — Браво, Пьотър Аркадиевич!

Куприянов погледна с обич любимия си ученик. Професорът се радваше, че тази отлична идея бе хрумнала именно на него.

— Намерете подполковника и го повикайте тук! — каза той.

Зарадван, Широков хукна да търси Черепанов.

Идеята да използуват прожектора, за да зададат на екипажа в звездолета въпроса, който измъчваше всички, му дойде на ум преди два-три часа. Той старателно я обмисли и едва след това се реши да я предложи на професорите, без да се страхува вече от подигравателен отказ. Широков беше много самолюбив и избягваше да изказва незрели мисли.

Космическият кораб и скритите в него тайни с непреодолима сила привличаха въображението на младия учен. Изглежда, че от всички в лагера той бе най-нетърпелив и търсеше начин да узнае кога екипажът ще излезе от кораба.