— Какво да се прави! — повтори Щерн.
В палатката надникна Широков.
— Довечера в осем часа закрито партийно събрание — каза той. — В палатката на червения кът. Дневен ред — бдителност при научната работа. Докладчик — другарят Козловски.
Куприянов и Щерн мълчаливо се спогледаха.
Цели два часа продължи докладът на секретаря на обкома. Сто и тридесет комунисти от полка и експедицията го слушаха с напрегнато внимание. На мнозина докладът отвори очите за опасността, застрашаваща космическия кораб от страна на ония, които се страхуват от пребиваването му на съветска земя и са готови на всичко, само съветските учени да не узнаят техническите тайни, донесени от него на Земята. Всички разбраха каква отговорност пред науката и човечеството лежи върху тях.
Козловски приключи с думите:
— Не се съмнявам, че междузвездният полет, осъществен от долетелите при нас хора (той наблегна на тази дума), е предприет с единствената цел да разшири научния им кръгозор, да обогати съкровищницата на знанията им и да разреши много въпроси, поставени пред науката им. А това доказва, че науката на тяхната планета е силна и че човечеството на тази планета не се плаши от трудностите. Грандиозното творение на тяхната техника, което е пред очите ни, е достатъчно доказателство. Не вярвам, че такова исполинско начинание, каквото е междузвездният полет, може да бъде осъществено в условия на вражда между народите, в условия на класова борба, в условия на капитализъм. Вярвам, че членовете на екипажа на кораба не само са хора също като нас, но са и наши другари по мироглед. Според мене е несъмнено, че на тяхната планета няма вражда между народите, няма класова борба, няма капитализъм. Може би това е една щастлива планета, чиито обитатели изобщо никога не са познавали подобни злини. Но в такъв случай те не знаят какво е това вражда, омраза, диверсия. Те няма сами да се защитят. Това е наша задача. В долетелия при нас кораб ние виждаме осъществена нашата собствена мечта на техниката, виждаме доказателство, че тази мечта не е утопия, не е фантазия. Долетелите при нас хора са ни изпреварили. Те вече са постигнали онова, за което ние все още само мечтаем. Тяхното долитане ще има огромен принос за делото на звездоплаването у нас на Земята, ще ни помогне да дойде по-скоро денят, когато нашият пръв междупланетен рейс ще бъде осъществен. В това ние виждаме огромното значение на факта, че при нас е долетял космически кораб от друга планета. Празните измислици на западноевропейските драскачи и на техните американски колеги, които всеки ден четем във вестниците, нека оставим да тежат на тяхната съвест. Безумната мисъл да се използуват знанията на нашите гости за увеличаване на военната мощ е чужда на съветския човек. Ние се радваме, че тоя кораб долетя и поздравяваме смелите звездоплаватели в името на науката, единна за всички населени светове, за всички разумни същества във вселената.
Сто и тридесет души с дружни аплодисменти посрещнаха тия думи. Събранието на комунистите от лагера завърши в един часа през нощта. Всички се разотидоха твърдо уверени, че ще съумеят да защитят звездолета от всяко посегателство.
Козловски не се върна в града, а остана да нощува в лагера. След събранието той дълго седя с Куприянов и Лебедев пред палатката им, откъдето добре се виждаше космическият кораб. И на тримата не им се спеше.
Нощта отдавна беше навлязла в правата си. Широко се бе разгърнал над лагера звездният купол, а ниско над хоризонта висеше сърпът на месеца. При мъжделивата му светлина матово блестеше повърхността на кълбото. След горещия ден нощният вятър лъхаше приятна прохлада.
— Дали времето ще се задържи все така хубаво? — замислено попита Куприянов. — Ами ако започнат дъждове?
— Едва ли — отговори Козловски. — По това време на годината в нашия край много рядко вали. Прогнозата на Метеорологичната станция е, че през целия август времето ще се задържи хубаво.
— Екипажът на кораба сякаш нарочно е избрал това място за кацане — каза Лебедев.
— Може би са изучили добре нашата Земя? — каза Козловски. — Може отдавна да знаят за нейното съществуване и да са я наблюдавали през телескопите си.
— Ама че глупости! — чу се гласът на Щерн, който се подаде от палатката. — Как може да се забележи такава малка планета от такова огромно разстояние? Това е абсолютно невъзможно. Сполучливият избор на мястото е просто случайност.
— Без да ще, човек започва да фантазира! — засмя се Козловски.