— Обикновено в града, а сега ходя на вилата.
— Така. А тази сутрин гледахте ли небето?
— Не. — Младият асистент с всички сили се стараеше да скрие тревогата, която все повече го обземаше. — Днес май не съм гледал небето.
— А трябваше!
Куприянов стана и отиде до прозореца.
— На небето понякога стават интересни неща. Ето например днес…
Той разказа подробно за блестящата точка и за вълнението на академик Щерн.
— Когато идвах с колата насам — завърши той, — дойде ми на ум, че този малък блестящ предмет, който се намира, както каза Щерн, извън пределите на атмосферата, може да е космически кораб, летящ към Земята от друга планета. И просто не мога да се отърва от тази мисъл.
Младият човек се успокои и също се приближи до прозореца.
— Жалко, че в града не се вижда тази точка — каза Куприянов. — Тук въздухът не е така чист.
— Сериозно ли мислите, че може да е кораб от Марс? — попита Широков.
— А защо не? Хората съвсем неоснователно смятат, че непременно те първи ще полетят към Марс и към другите планети. Но ако там има разумни същества, защо да не се случи така, че не ние, а те първи да долетят при нас?
— Би било много интересно.
— Не само интересно, но и много, много важно. Та нали ние на Земята правим едва първите крачки в космоса. Ако при нас долети кораб от друга планета, хората ще узнаят много нови и полезни неща. И не само в областта на техниката, но и в другите науки.
— Би било много интересно — повтори Широков.
Той подаде глава през отворения прозорец и внимателно се взря нагоре.
— Нищо няма да видите — каза Куприянов. — Десет пъти опитвах. В града пречи прахът.
— Сега и аз все за това ще мисля — каза Широков. — Докато не науча каква е тази точка.
— И някой ще ви посъветва да се приберете у дома си, защото не сте напълно здрав — усмихна се Куприянов.
Широков се изчерви.
— Аз мислех…
— … че професор Куприянов се е побъркал — довърши вместо него събеседникът му.
— А, не, Михаил Михайлович! Кой може да помисли такова нещо!
— Най-напред вие. Нима не помислихте така, когато ви попитах дали на Марс има хора? — Куприянов се разсмя. — Успокойте се — каза той, като сложи ръка на рамото на асистента. — Ни най-малко не съм ви се обидил.
Зазвъня телефонът. Куприянов вдигна слушалката.
— Слушам!
— Кой е на телефона? — чу той гласа на Щерн.
Професорът внезапно усети, че се вълнува. Ръката му със слушалката затрепери.
— Аз съм, Семьон Борисович, Куприянов.
— Тъкмо вие ми трябвате. Веднага зарязвайте всичко и пристигайте при мен в обсерваторията. Само че колкото се може по-бързо!
— Сигурно във връзка с…
— Да, разбира се! Ама вие не слушате ли радиото?
— Нямаме радиоуредба. Пречи ни на работата.
— Цял свят вече знае. Само вие… Идвайте, без да губите нито минута!
Щерн затвори телефона.
— Да-а!… — Куприянов разпери ръце и тежко седна в креслото. — Академик Щерн ме моли да отида веднага при него. Изглежда, че е много развълнуван.
— Ще идете ли?
— Веднага. Сигурно е във връзка с нашия „космически кораб“.
— Михаил Михайлович — умолително произнесе Широков, — вземете ме с вас.
— Добре — каза Куприянов. — Повикайте колата ми.
Беше два часът по обед.
Куприянов извика при себе си старшите сътрудници на института и даде необходимите разпореждания.
Някакво смътно чувство му подсказваше, че днес няма да се върне тук.
Неотложните въпроси отнеха много време и едва в три часа Куприянов и Широков седнаха в колата.
— Към къщи ли? — попита шофьорът.
Професорът се намръщи.
— Не, вкъщи ще сме, както казах, в седем. Сега карайте в обсерваторията.
Както всички обсерватории в света, астрономическата резиденция на Щерн беше извън града. Но колата се носеше бързо и след четиридесет минути вече бяха пред нея.
И професорът, и асистентът му през целия път дума не продумаха. Бяха еднакво развълнувани и еднакво нетърпеливи. И двамата бяха уверени, че неочакваното повикване от Щерн потвърждава догадката на Куприянов. Но това изключително и поразително събитие с всичките си неизброими последици, които щеше да има, стана съвсем просто и те още не можеха да повярват, че наистина е станало. И двамата се мъчеха да убедят себе си, че грешат и че Щерн ги е повикал по някаква друга причина.