Съгласен!
Щерн с две ръце приглади огромната си брада („Нервничи старецът!“ — помисли си Куприянов) и заговори: — На всички ви е вече известно — започна той без каквото и да е обръщение, — че тази сутрин стана събитие, равно на което досега не е имало през цялата история на нашата планета. Впрочем не е точно така! По-правилно ще е, ако кажа, че такова събитие още не се е случвало през цялата история от съзнателния живот на човечеството. Тази сутрин на небето бе забелязана някаква странна блестяща точка. Нашата обсерватория изясни характера на тази точка. Оказа се, че „точката“ е металическо кълбо с диаметър около тридесет метра. С един от нашите рефрактори кълбото бе детайлно разгледано. Няма никакво съмнение, че то е изкуствено и има извънземен произход. Аз самият го видях. Това е космически кораб на обитатели от друга планета; и този кораб, както изглежда, има намерение да кацне на повърхността на нашата Земя. Такъв е нашият извод от анализа на наблюденията върху движението му, които успяхме да извършим, докато кълбото се виждаше. В шест часа сутринта то се намираше над Москва, почти в зенита. В девет корабът се отклони осемнадесет градуса западно и се намираше на височина четири хиляди километра. После постепенно започна да се спуска, като същевременно се движеше на запад. А понеже нашата Земя има навика да се върти около оста си, корабът към два часа през деня изчезна зад хоризонта. Данните от последното определяне на височината му показват три хиляди километра. Това означава, че корабът се спуска със скорост почти двеста и шест километра в час или петдесет и седем метра в секунда. Навярно той може съвсем да забави спускането си или, обратното, да го ускори. По този въпрос засега ние нищо не можем да кажем. Намеренията на екипажа му не са ни известни, но ако корабът започне да се спуска, нямаме никакви основания да смятаме, че ще преустанови спускането си и ще отлети от Земята, без да кацне на нея. Въпросът е къде ще кацне. Съобщих всичко това на председателя на Академията на науките, а той от своя страна го е съобщил на председателя на Министерския съвет. Сами разбирате, че такова събитие изисква да се вземат бързи мерки. Пред нас има две възможности. Корабът ще кацне или в границите на СССР и Китай, или в някоя капиталистическа страна. Но не бива да се забравя, че СССР и Китай заемат доста значителна площ от повърхността на Земята. Шансовете са приблизително равни. Аз дори смятам, че ние имаме повече шансове, ако се вземе под внимание скоростта, с която корабът се спуска. Продължи ли да се движи все така, той ще достигне Земята утре сутринта, и то тъкмо над наша територия. Не бива да се маем, нямаме време за предварителни разговори. Неверов, председателят на академията, беше незабавно повикан в Централния комитет на партията и получи там указание веднага да организира научна експедиция за посрещане на гостите. Корабът е близо до Земята и макар че сега лети съвсем бавно, ще кацне най-късно след двадесет часа. Съставих списък на членовете на експедицията и председателят утвърди девет души. За началник на експедицията е посочен член-кореспондентът на Академията на науките професор Куприянов, когото всички вие познавате. Той е тук.
Куприянов съвсем не очакваше подобен завършек и смаяно погледна Щерн. Старецът скри усмивката в брадата си.
— Да, да, Михаил Михайлович! Решихме да ви възложим посрещането на гостите, ако дойдат при нас, и вие да се погрижите да запазят добър спомен за хората на Земята. А най-важно — да се завърнат живи и здрави в родината си. Различните планети имат различни атмосфери, а в тях може да съществуват различни бактерии. Първата и главна роля принадлежи на медицината. Не бива да допуснем да пострада здравето на нашите гости дори в най-малка степен. Естествено и те самите разбират опасността и може би ще вземат мерки, но все пак ние сме длъжни да направим всичко, което е по силите ни. Затова решихме с председателя именно на вас, като на ръководител на Института по експериментална медицина, да възложим ръководството на цялата експедиция. Предполагам, че вие, както и останалите другари, включени в списъка, няма да се откажете.
Никой нищо не отговори. Развълнуваните учени мълчаливо се споглеждаха. Личеше, че неочакваното и така необикновено съобщение ги беше потресло. Лицето на Лежнев се бе покрило с алени петна и той нервно мачкаше с пръсти сукното на масата. Широков умолително гледаше Куприянов и щом срещна погледа му, професорът разбра, че младият човек умира от желание да бъде включен в състава на експедицията. Китаецът, който пристигна заедно с Лежнев, седеше неподвижно. Лебедев говореше нещо на съседа си, но съседът му явно не го слушаше и смутено се оглеждаше наоколо.