— Е, какво, другари? — попита Щерн. Хайде да решим въпроса. Имате думата, Михаил Михайлович.
Куприянов вдигна глава. Той вече бе успял да обмисли неочакваното предложение и разбра, че не бива да се отказва. Задачата, която искаха да му възложат, беше трудна и отговорна, но той много добре разбираше, че изборът на председателя е правилен.
Стана. Очите на всички се устремиха към него.
— Съгласен съм — каза той — и благодаря за доверието. Да участвуваш в подобна експедиция, е голяма чест…
— По-конкретно, Михаил Михайлович! — каза Щерн.
— Имам няколко въпроса — рече Куприянов. — Какво ще правим, ако корабът не кацне в Съветския съюз? По какъв начин ще узнаем мястото на приземяването му и как ще стигнем дотам? Кой е включен в състава на експедицията?
— Отговарям по реда на въпросите — каза Щерн. — Както вече споменах, цялата наша подготовка трябва да се извършва, като се предполага, че космическият кораб ще се приземи в СССР или в Китайската народна република. Ако се приземи в Китай… — Той млъкна за секунда. — По едно щастливо съвпадение сега в Москва се намира заместник-председателят на Китайската академия на науките професор Лао Сен.
Китаецът, който бе дошъл с Лежнев, стана.
— Китайското народно правителство, с което аз се свързах тази сутрин, ми възложи — каза той на чист руски език — в случай че корабът се приземи на китайска територия, да ви поканя у нас.
— Прекрасно! — каза Щерн. — Същото ще направят и всички страни от социалистическия лагер. Но естествено може да се случи космическият кораб да кацне в Африка, Америка или Австралия. Няма смисъл да се гадае. Остава само да се надяваме, че ще се случи така, както ние желаем. Повтарям, имаме шансове, и то не малки. Все пак, ако корабът не кацне у нас, тогава ще решаваме какво да правим. Ще видим. Отговарям на втория въпрос: в този момент по цялата територия на Съветския съюз и Китай се извършва подготовка. Авиационните съединения, военни и граждански, получиха заповед: щом корабът се появи, да излетят скоростни самолети, които да го посрещнат и да го придружат до мястото на приземяването, а после незабавно да съобщят в Москва. Ние с вас ще бъдем тук и веднага ще излетим. Самолетите ни чакат. Това е отговорът на третия въпрос.
Той си сложи очилата и взе от масата един лист.
— Състав на експедицията. — Той вдигна очилата си на челото и изгледа насядалите около масата. — Моля другарите, чиито имена назова, веднага да кажат съгласни ли са, или не. Всъщност аз съм уверен, но все пак… И така, началник на експедицията — член-кореспондентът на Академията на науките на СССР, действителен член на Академията на медицинските науки, доктор по медицина професор Куприянов Михаил Михайлович. Той вече даде съгласието си. Заместници или помощници на началника на експедицията: Щерн Семьон Борисович. Съгласен! — отговори той сам на себе си. — Заместник-председателят на Китайската академия на науките професор Лао Сен.
— Съгласен.
— Член-кореспондентът на Академията на науките на СССР, доктор по биологичните науки, професор Лебедев Семьон Павлович.
— Разбира се, съгласен съм! — каза висок младолик мъж с гладко вчесани прошарени коси.
— Членове на експедицията: професор Лежнев Анатолий Владимирович.
— Разбира се, аз много искам — каза шишкото. — Но има известни обстоятелства…
Щерн с досада замаха с ръка.
— Съгласен! — каза той. (Лежнев в комично недоумение разпери ръце.) — Следващият: доктор по химическите науки, професор Аверин Кондратий Поликарпович.
Седналият до Куприянов слаб човек, който в лицето много приличаше на Тимирязев, стана и отговори:
— Съгласен съм. Благодаря.
— Доктор по техническите науки, професор Смирнов Александър Александрович.
Професор Смирнов, дребен на ръст, подвижен, с фино нервно лице, се наведе напред и бързо отговори:
— Безусловно съгласен!
— Член-кореспондентът при Академията на науките на УССР, доктор по техническите науки, професор Манаенко Артьом Григориевич.
Манаенко, по лицето на когото можеше безпогрешно да се познае националността му, приглади с ръка мустаците си и каза басово:
— Съгласен.
Той погледна Куприянов и, кой знае защо, му смигна.