От ТАСС съобщиха, че представителите на печата ще бъдат петима. Куприянов се обади по телефона в летището и уточни, че за прехвърлянето на шестнадесет души до което и да е място, където би кацнал космическият кораб, са достатъчни четири малки скоростни самолета.
Един след друг пристигаха хората, изпратени по домовете на участниците в полета, и вече доста куфари бяха наредени долу във фоайето. Куприянов също получи своите вещи и писъмце от жена си, в което му пожелаваше успех.
Жената на Лежнев пристигна лично и за учудване на всички, които не я бяха виждали, тя се оказа дребна, слаба женица и изглеждаше някак странно до слоноподобния си съпруг.
А Широков и астрономът Синяев, които не бяха включени в първоначалния списък, трябваше сами да отидат за своите вещи.
— Не се бавете! — каза им Куприянов. — Щом получим съобщението за кораба, ние ще излетим. Ако вие все пак закъснеете, излитайте след нас.
Но въпреки това нареждане Куприянов сам даде на Широков допълнителна задача. Помоли го да се отбие в института и да вземе цял куп най-различни медикаменти. Ако се съди по списъка, даден на Широков, професорът имаше намерения да открие на мястото на кацането на кораба напълно обзаведен медицински пункт.
— Вземете и две сгъваеми легла — каза той. — Кой знае при какви условия ще трябва да живеем, а болните, ако се явят такива, не можем да оставим на земята. И, разбира се, необходимото бельо. Да не забравите престилките ни. По пътя сам ще се сетите: може да съм забравил нещо.
Никой не знаеше колко време ще трябва да чакат. Щерн предостави на участниците в експедицията няколко комфортно обзаведени стаи, които бяха предназначени за астрономите, пристигащи в обсерваторията от всички краища на Съветския съюз и от чужбина. Но нямаше кога да почиват.
Заседанието, което започна в кабинета на Щерн в четири часа, продължи без прекъсване до десет вечерта.
Все още нямаше никакви съобщения за космическия кораб и времето трябваше да се използува, за да се подготвят колкото се може по-добре за предстоящата работа. Председателят на академията лично дойде в обсерваторията и заедно с Куприянов и Щерн помагаше на всеки участник в експедицията да си състави план за работата по своята специалност.
Широков се върна и донесе толкова много материали за бъдещия медицински пункт, че дори Куприянов помърмори недоволно за това престараване.
Професор Аверин настояваше да вземе със себе си цяла химическа лаборатория. Смирнов и Манаенко представиха на съвещанието предълъг списък и ако се съди по него, на мястото на приземяването на кораба би трябвало да се уреди ако не музей, то поне богата изложба.
— Та нали трябва да запознаем гостите с техниката на Земята — възразяваха те на ръководителите на експедицията.
— За тази цел няма защо да носим модели на машини — отговориха им, — достатъчни са снимки, чертежи и рисунки.
Всяка сериозна експедиция изисква продължителна подготовка, а Куприянов и спътниците му трябваше да предприемат в „авариен срок“ едно изключително по значение и отговорност пътуване. Не е чудно, че много въпроси останаха просто неразрешени.
— Между експедицията и Москва ще се поддържа непрекъсната радиовръзка — казваше Неверов. — Всичко, което ви потрябва, ще получите незабавно.
Най-сетне в единадесет часа основните въпроси бяха съгласувани, материалите доставени и личните работи на участниците в експедицията уредени. Председателят си замина, като обеща да се върне, щом се получи известието за кораба.
— Къде се намира корабът сега? — попита той Щерн.
— Ако продължава да се движи така, както сутринта, сега ще е над Северна Америка.
— А утре сутринта?
— Ще бъде над европейската част на Съветския съюз. Но кой му пречи да измени скоростта си на спускане или да поеме в друга посока?
— Никой, разбира се. Но нека се надяваме, че ще имаме късмет.
Членовете на експедицията един след друг се събраха в кабинета на Щерн и се разположиха по креслата и диваните. Нервното състояние, в което се намираха всички, не им позволяваше да заспят, макар че Куприянов ги съветваше да направят това.
Щерн включи радиото.
Всички радиостанции предаваха на една тема — за космическия гост. Непрекъснато даваха сведения за полета му и противоречиви предвиждания за по-нататъшния му път и място на евентуалното приземяване. Явно бе, че целият свят се намира в огромно напрежение.