№8
ГОР ВИДАЛ
Можем да възприемем романа „Калки“ (1978) като научна фантастика, като история, написана в бъдеше време, или като студия върху проявите на сектомапията в САЩ, преоткриването на източните религии в период на една криза, която има и духовни аспекти, създаването на нови религии н техните допирни точки с шоу-бизисса и света па организираната престъпност.
Но в „Калки“ Гор Видал споменава за една страна в Индокитай, която беше прицелна точка па агресия на САЩ. Хората в тази страна биваха избивани с бомби и напалм,, понесоха неизброими страдания ...
Посягайки върху съдбата па едни далечен народ, агресорите посягат и върху психическото здраве иа своя собствен. Темата на „Калки“ е „здравеопазването“ психическото здраве па една нация. Твърди се, че полковник Тибитс първо пуснал атомната бомба над Хирошима, а след това получил психическо разстройство. Но не съществува ли опасност някой ден да стане обратното? Гор Витал ни отговаря с „Калки“ и неговият отговор е по същество политически.
ИЗБРАНИ РОМАНИ
№ 8
ГОР ВИДАЛ
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
БЛАГА ДИМИТРОВА ВАСИЛ ПОПОВ ВЕРА ГАНЧЕВА ГРИГОР ПАВЛОВ ДРАГОМИР АСЕНОВ ЗДРАВКО ПЕТРОВ КАМЕН КАЛЧЕВ КРЪСТАН ДЯНКОВ ЛЮДМИЛА СТЕФАНОВА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ
Г 0 Р В И Д А Л
РОМА Н
Превел от английски
ПАВЕЛ
ГЛАВУСАНОВ
НАРОДНА КУЛТУРА • СОФИЯ 1979
© Gore Vidal
KALKI
William Helnemann Ltd. London 1978
Translated by (g) Pavel Glavoussanov Edited by Dimitri Ivanov Publishing House NARODNA KULTURA Sofia 1979
4820—3
ПОХИТИТЕЛИ НА ПОЗНАНИЕТО
Сред професионалистите на текущата информация има такива, които притежават ужасния стремеж да се изкачат до попрището на художествената измислица.
Обратното е — художествени измислици с ужасното свойство да стават текуща информация.
Въображаемо покушение на високо равнище, отвличане на виден държавник? Литературни сюжети, които станаха новини с източник Хюстън и Рим.
Похищение на самолети и кораби? Позната история. Въображението на Уолъс и Кристи не стигна по-далеч от кражбите на диаманти. Появиха се по-скъпи материали — защо да не станат и те обект на обир? „Изчезналите бижута от будоара на...“ — звучи демодирано. Затова пък „Липсващият обогатен ураний“ подсказва, че в положение на заложник би могла да бъде поставена планетата.
В „Предупреждение — Зет“ (Дан Оран и Лон Хоклин, 1979 — САЩ) ръката на престъпността не се протяга към благородни метали и скъпоценни камъни, а към РО. Плутониевият биоксид — тази невзрачна прахообразна суровина — е изходен материал за атомни бомби. Светът — както казахме — може да бъде поставен в положението на изнудван заложник. Просто като две и две или по-скоро като Е=мс2. В „Ядрени писма“ (Греъм Ланкастър, 1979 — Великобритания) изчезналият материал е плутоний—239, задигнат от секретните хранилища в щат Вашингтон. Западните държавни ръководители получават ултиматум каква линия да следват, като се започне с Уганда и Заир и се свърши с...
Кои лица (или страни) изпращат писмата? На чии интереси служат?
Отнето заличаване иа границата между измислица и реалност. Хрониката на текущите събития ни разказа за изчезналите варели с плутониев биоксид, за тайно ядрено оръжие или ядрени планове на Израел, ЮАР и други страни.
И все пак връхната точка не беше достигната. Всички сюжетни линии започваха с набавяне на суровината, а останалото е лесно; това напомняне за английската готварска рецепта за пъстърва: „Първо уловете десетина пъстърви“... Започваше се винаги с похищение на нещо материално — плутоний, ураний... много скъпо, но все пак предметно.
Градацията подсказваше, че ще се стигне до въображаемо посегателство над най-голямата ценност — способността да се мисли. Но дали въображаемо?
Намираме го в „Празната къща“ (Майкъл Гулбърт, 1979 — Англия); историята с вещество, което предизвиква изменение в хромозомите — нищожно количество от това вещество, пуснато в питейните резервоари, предизвиква генетични изменения в национален мащаб, население с програмирано поведение. Ядрените бомби, направени от любители, бледнеят пред биологичното оръжие. Но и тук границата между измислица и действителност ее губи. Виетнам, невропаралитичният газ, експериментите с метеорологично и биологично оръжие... Да продължаваме ли? Да, защото „това“ също продължава. Посегателството върху човешко. то‘ съзнание избира пътя на нематериално въздействие — хипнозата, която е още по-страшна от наркозата или е иенн спътник.