Лакшми сложи ръка върху ръката на Калки.
— По този начин той получи Ордена за особени заслуги. — Изглеждаше горда. — Всъщност Джими беше единственият сержант в цялото химическо отделение, който получи това отличие. — Между другото Лакшми за първи път наричаше Калки Джими.
— Изследователската работа бе изключително интересна. — Калки изведнъж се оживи. Ние — също. Но нали това (единственото), което бе общо за петима ни, бе любовта към техническото, теоретическото, емпиричното. Не случайно сме това, което сме.
— В самите покрайнини на Сайгон — каза Калки — армията бе разположила тези съоръжения на мечтите. Първокласна лаборатория. Първокласен персонал. Естествено, цялата работа бе строго секретна, защото армията ни не биваше да води бактериологически бойни действия, а естествено ги водеше. Както и да е, за по-малко от шест месеца успях да изолирам собствен мега-вариант на Yersinia.
Представих си как Калки скита по авета е бутилка, пълна със смъртоносна отрова. Нарисувах картината пред тях. На Калки му стана забавно.
— Не, аз не запазих оригиналния тип. Не беше необходимо. След като вече знаех процеса на изолирането, създадох отново вируса в Катманду.
— Не ни трябваше много — каза Лакшми. — Само шест унции.
— Шест грама — поправи я Калки. — Но това бе лесно. Мъчното се състоеше, първо, в получаването на подходящ разтвор. След това в импрегнирането на книжните лотоси. Е, това бе истинско главоболие. Трябваше сам да свърша по-голямата част от работата в лабораторията на борда на „Нараяна“. Джайлз направи каквото можа. Но не е особено сръчен.
Джералдин направи жест, като да ми връчваше медал или роза:
— Но най-големият проблем бе разпространението. Ти се справи с него, Теди. Без да го знаеш, разбира се.
— Нищо нямаше да стане без тебе, Теди. — Лакшми ебе тържествено нежна. Аз бях просто побъркана. — Ако всяка част от света не бе получила едновременно благословията на Шива, вехът на Кали нямаше да свърши изведнъж, а постепенно.
— Това бе най-трудната част от всичко — каза Калии. — В мига, в който мега-вариантьт на Yersinia влезе iB действие, става веднага смъртоносен, както видяхме. Но ако на различните хора се въздействува по различно време, винаги съществува възможността да се развие имунитет за ония, на които е въздействувано най-късно. Така че моят главен проблем бе да намеря начин да държа вируса в латентно състояние от момента, в който разпръснеш лотосите, до трети април. Реших този проблем чрез притъпяване интензивността на всяка доза...
Джайлз обяви, че вечерята е готова.
Калки седна в единия край на масата с Лакшми от дясната и Джералдин от лявата си страна. Аз седнах отляво на Джералдин. Джайлз седна отдясно на Лакшми. Давам този аранжимент (не е френски — имам пред вид подреждането на масата), защото по този начин седим на всяко хранене и така трябва да се опише за вечността. Намах Шивая.
Всички се съгласиха, че вечерята е превъзходна. Аз послушно дъвчех. Поглъщах. Не усещах никакъв вкус. Но пък пих шампанско. Голямо количество шампанско.
— И така, в края на краищата, скъпа Теди, ти, „Гаруда“, и постоянните ветрове бяхте тези, които превърнаха в истина нашите мечти. — Очите на Джайлз бяха насълзени.
— Защо? — върнах се към кратките думи аз. Останалите гледаха неразбиращо.
Уточних:
— Защо не сме мъртви и ние?
Джералдин ое обърна към Джайлз:
— Тя не знае ли?
Джайлз поклати глава като доктор Ашок, главата неприятно увиснала като на бебе, шията твърде слаба, за да държи създадения от Майката-природа гротескно издут мозък. — Не. Поради съображения за сигурност мълчащи ето с пълно основание бе за доста време le mot juste1. Но сега, скъпа Теди, вече е безопасно да узнаеш, че всички ние сме напълно неуязвими за Yersinia.