— Ние сме Съвършени учители.
— Какво друго?
Замислих се дълбоко и не измислих нищо. А би трябвало да се сетя. Джералдин го изрече вместо мен:
— Аз не мога да имам деца. На Джайлз му е правена вазектомия. Ти си надраскала, както всички знаем, майчинството, когато маточните ти тръби са били каутеризирани.
Не мога да разбера защо така бавно проумявах истината, след като подсъзнателно трябва да съм знаела от самото начало. Джералдин зададе втория въпрос:
— Какво общо имат Калки и Лакшми?
— Те могат да имат деца. — Най-после проумях. Взирах се в ромбовете (винаги ромбове, защо не карета?) светлина по пода. Не мислех за нищо.
— Тъкмо преди да заминем, Джайлз прегледа Лакшми. Тя е бременна.
Грандиозността на направеното от Калки бе повече от достойно за онова, което се готвеше да направи. Аз приключих разпита:
— Той иска да стане баща на новата човешка раса.
— Да. — Джералдин изглеждаше щастлива. — И Лакшми ще бъде майката. А ние ще сме учителите.
— Но това възможно ли е? Генетически? И... — Не можех изцяло да схвана това. Опитах да си спомня едновремешни лекции по биология в колежа. Законът на Мендел. И още по-близо до въпроса — закона за средните величини. — Какво ще стане, ако всички деца са момичета? Или момчета? Това е доста голям риск.
— Няма риск. Все пак, аз съм доста добър генетик.
Джералдин — генетик и биолог. Лакшми — физик и майка. Джайлз — доктор по медицина. Т. X. О. — летец изпитател и инженер. Калки — уиищожител и нов създател. Наистина сме били подбрани.
— Можеш да предопределиш пола на децата?
— Да. Мога също така да намаля опасността от израждане. Разработили сме всичко много внимателно. Първото дете ще бъде момиче. Това е застраховане в случай, че нещо, да пази бог, се случи с Лакшми. Но ако Лакшми умре, след около четиринадесет години Калки ще може да се възпроизведе със собствената си дъщеря. Но това е само в случай, че стане най-лошото. Ако всичко става по план, през следващите дванадесет години Калки и Лакшми ще създадат три момчета и шест момичета. Тези деветима след това ще населят отново света. Смятам, че това е страхотно, Теди.
Аз демонстрирах страхопочитание просто като се взирах в нея, докато в ума си се мъчех да изчисля колко време ще е нужно на трима мъже и шест жени да създадат един милион хора. По-късно го сметнах с логаритмична линийка — малко по-малко от две столетия.
Джералдин скочи от епископския трон.
— Биологически, те са съвършена двойка.
— Но съвършените двойки могат да създадат съвършени чудовища.
— Това е моя работа. Да контролирам генетичното програмиране. През последните няколко години имаше най-различни пробиви... — Джералдин ме целуна импулсивно. — Не сме ли най-щастливите хора, живели някога? Да бъдем учителите на нова човешка раса.
Не последва отговор. Тръгнахме назад към Лувъ-ра по безлюдните улици. Кучета и котки ни гледаха с любопитство. И малко диво. Бързо бяха привикнали към света без хора. Към края на пътешествието ни около света Джайлз настоя да носим оръжие.
— Бяс — каза той. — Трябва да последва епидемия, след като никой сега не имунизира животните. — Но в оня ден в Париж никакво куче или котка не ни доближи.
Докато излизахме от Лувъра, попитах Джералдин дали наистина мисли, че Калки е бог.
— Да. — Беше пряма. Гледаше ме в очите.
— Никога не си се усъмнила в него?
— Не. .
— Трудно ми е да го повярвам.
Джералдин посочи смълчаните градини на Тюйле-ри, смълчаната „Шанзелизе“ по-нататък:
— Калки накара всичко това да спре. Какво по-голямо доказателство искаш?
— Старши сержантът Дж. Дж. Кели от армейските медицински служби също би могъл да го направи.
— Не — каза Джералдин. — Това е дело на Вишну. И на никой друг.
Вярвах на Джералдин. Искам да кажа, вярвах, че тя наистина мисли, че Калки е бог, и така религиозната вяра, обединена с чистата страст към науката генетика, й е дала възможност да подпомогне свършването на една човешка раса, за която се е сметнало, че има нужда от това. Предпочетох да не съдя. Но тогава, в Париж, аз бях надраснала присъдите.
Доброто и злото престават да означават нещо, щом няма човешка везна да претегля човешките качества.
3
Последният ни ден в Париж бе прекаран в „пазаруване“, както го нарече Джералдин, или „плячкосване“, както го определи Джайлз. Незаконното винаги е привличало Джайлз. Но пък, от друга страна, няма нищо незаконно в прибирането на онова, което не принадлежи на никого.
Джералдин и аз обиколихме прочутите производители на дрехи. Събирахме както за себе си, така и за Лакшми. Трябва да призная виновно, че се забавлявах. Бях в Париж. Щях също така да бъда за малко убита, когато взривих с динамит сейфа на „Картие“. Погрешно бях изчислила необходимото количество експлозив. За щастие се отървах само с насинено око.