Съдържанието на сейфа на „Картие“ струваше доста повече от едно насинено око. Никога не съм държала на бижута. Предполагам, че бе така, защото мислех, че бижутата по някакъв начин означават капитулация пред слабостта, която победих, когато извърших надрастването.
Но сега бях захапала въдицата. Също и Джералдин.
Взех си комплект от уникални рубини. Всеки имаше paзмepa на фазаново яйце. Джералдин се снабди със смарагдовата огърлица на императрица Жозефин — едно спиращо дъха творение. Взехме и няколко наниза сиви, розови и бели перли за Лакшми.
— Тя може да ги носи — каза Джералдин, която бе изненадващо сведуща по бижутата. Но пък нали тя не бе дошла от Сан Диего, а от страниците на „Град и село“. — Има подходяща кожа. Перлите трябва да дишат — иначе умират. Някои хора имат подходяща кожа. Някои нямат. Аз нямам. Един път набор перли се самоубиха на врата ми.
Докато ние с Джералдин пазарувахме, Джайлз си бе взел един камион, който паркира със задния капак към главния вход на Лувр. С известна помощ от наша страна, той събра чудесна колекция картини, включително „Мона Лиза“.
— Една картина, която съм мразел винаги — каза Джайлз, — но ще стои добре в преддверието на тоалетната. За нея може много да се разговаря.
Аз направих собствения си избор в близкия Jeu de раите. Взех най-доброто от Бонар, Сезан, Мане.
Всекидневно говорехме с Калки и Лакшми. Бяха се преместили в „Сейнт Реджис“. Обсъждаха дали да не отидат на юг за през зимата. Калки искаше да се установят в Ню Орлеан, но Лакшми се противопостави.
— Ще дочакаме, докато се върнете — каза тя, — и тогава може да гласуваме по въпроса. Във всеки случай, сигурна съм, че никому не се ще да прекара зимата в Ню Йорк,
В никой от петте континента, които посетихме, нямаше признаци на човешки живот.
Градовете, които посетихме, се сливат в съзнание то ми, спомням си само летищата. И захвърлените коли. И кравите в Калкута. Кравите бяха превзели града. Спяха на средата на улицата. Преживяха в градината в центъра на града. Стори ми се странно, че бяха останали в града, когато цялото поле бе на тяхно разположение да се скитат :из него. Без съмнение те също бяха жертви на навика.
Едно племе злонрави маймуни се бе настанило в летището на Калкута. Те никак не изглеждаха доволни да ни видят. Очевидно своевременно бяха регистрирали факта, че старият им враг и братовчед, homo sapiens, бе измрял по един странен начин, и ако изобщо мислеха, не можеха да не са доволни, че (освен нас) са единствените квазимислещи господари на света. Според Джералдин кората на техния мозък е почти идентична с нашата. Ако бяха развили ларинкс, щяха да могат да говорят.
Задигнах, тласната от някакъв импулс, две малки маймунчета. Трябва да съм се била побъркала. Аз мразех майчинството. Сега отглеждам Джек и Джил (Джералдин ги кръсти). Не съществува задоволителен начин за дешифриране на генетичната ни програма. Очевидно майчиното чувство е било така вградено в моята ДНК, че макар да е могло да бъде изкоренено физически, завинаги е останало в архива на психиката.
В Хонконг събирахме нефрити. Имахме разправии — главно с Джайлз. Кой пръв е видял някакъв великолепен екземпляр. Беше необикновено алчен. Анален тип4, според Джералдин. Виждах, че не го обича. И все пак никога не го критикуваше директно. Когато й казах как мисля, че Джайлз ме е насилил в Ню Орлеан, тя се усъмни.
— Не смятам, че му е останало време — каза тя. — Все пак, докато си била в безсъзнание, той е трябвало да те прегледа гинекологически, за да се убеди, че наистина си стерилна.
Това обясняваше болките в областта на таза. Тръпки ме побиха. Ако се бях оказала способна да раждам, нямаше да ме имунизират. Изнасилването изведнъж ми се стори тривиално.
В Хонконг забелязахме нещо, което се оказа явление от световен мащаб. След хилядолетия спотайване, плъховете бяха наизлезли по улиците. Бяха смели. И опасни. Но винаги може да се разчита, че Майката природа ще установи кръвожадния баланс. В много кратък срок към котките и кучетата се присъединиха месоядните птици и плъхското население намаля.
Джералдин засне цели мили лента с една камера, придобита в Щутгарт. Най-вече кучета и котки, ядящи плъхове. Като учен, тя бе наелектризирана:
— Ще имаме възможност да видим точно как природата поддържа равновесието на видовете. Освен това сме и първите хора, които имат възможност да наблюдават как другите видове се държат без човешкото присъствие и намеса.