Лакшми си падаше по всякакви животни, включително и по двете маймунки, които бях донесла от Индия. Целуна и двете. Напомни им за техния древен съюз с Рама във войната му с демона-цар. Маймунките изглеждаха малко като ударени. Но я одобряват.
За разлика от Калки, Лакшми не се страхува от лъвовете и другите хищници, които скиторят из града.
— Те няма да нападнат, освен ако не са изплашени или гладни. А сега не могат да са гладни. Освен това те ни обичат. Искам да кажа, свикнали са хората да се грижат за тях. Затова искат да са близо до нас. Докато застуди. Тогава ще отидат на юг. Не се безпокой, Джайлз. — Лакшми разбираше, че Джайлз не обича животни. — Не могат да проникнат през портите.
Нашата първа нощ в Белия дом бе... каква? Паметна. И удобна. Имахме електрическо осветление. Също така — прясно мляко, масло, яйца, зеленчуци, плодове.
— Всичко, което ядем — каза Калки, — се отглежда тук, на територията на Белия дом.
Лакшми ни бе сготвила чудесна вечеря, която изядохме в Държавната трапезария.
Когато отбелязах колко чисто е наоколо, Калки си присвои цялата заслуга за това.
— Никога не съм се трудил толкова — каза той. — Нали помниш всичките приказки за това, как президентът орязал персонала в Белия дом? Е, никога не си виждала толкова много останки ...
— Виж какво, Джими, всъщност ние не знаем кои са били от персонала на Белия дом и кои са турист защото трети април е бил ден за посещения. — Лакшми харесваше последния президент. Но от друга страна, тя единствена сред нас бе политична, резултат от това, че е израснала в дома на вашингтонски лобист.
— Както и да е, ние почистихме основно и ето ни тук! — Калки бе напълно щастлив в челото на масата. Зад стола му имаше камина, под чиято полица бе издълбан цитат от Джон Адъмс6, изказващ надеждата, че само Добри Човеци ще Живеят в Този Дом. Напоследък иронията неведнъж навлизаше в душата ми като ръждив пирон.
Калки ни разправи за последното съвещание на Комитета за национална сигурност:
— Всичките бяха там, насядали около оная голяма кръгла маса в Съвещателната зала. Президентът, генералите, шефът на ЦРУ. Намерих даже и стария си началник от химическите войски. Имаше дълго изложение върху биологическата война, което оня не бе успял да прочете. Но аз го прочетох. Ужасяващо нещо.
Един супер психогенен газ. Десет нови вируса. Наистина неустановими — някои от тях. Може да се разчита на химическата война. Изминали са дълъг път след моята мега — Yersinia.
— Кажи на Теди за последната неутронна бомба. — Бях споменала пред Лакшми изпуснатото от сенатора Уайт за типа „Б“. — Нарича се „п—С“. И наистина е страховита.
Калки кимна.
— Взех плановете. Не че мога да разбера нещо от тях. Това не е точно моята област. Може би ти можеш — обърна се той към мен. — Но знам от стенограмата на срещата какво. е в състояние да направи „п-С“. Очевидно всичко в района на непосредственото въздействие ще бъде изложено на облъчване от 10 000 рада. Това е горе-долу толкова смъртоносно, колкото можеш да си представиш. След това ще има радиоактивност. Но всеки път, когато президентът пита, каква точно ще бъде, генералите променят темата. Отговорът се съдържа в друго изложение, което не е прочетено. Радиоактивността ще бъде налице не по-малко от хиляда години. Така че ако достатъчно бомби бъдат пуснати едновременно, целият свят би бил заразен и нищо не би могло да живее.
— Толкова ли си сигурен? — За разлика от нас останалите, Джералдим винаги бе харесвала идеята за неутронната бомба. Тя си бе внушила, че бомбата е толкова безопасна, колкото твърди Пентагонът. В някои отношения е доста наивна. — Искам да кажа, как можеш да бъдеш така сигурен, че достатъчно бомби ще бъдат пуснати в който и да било момент, за да се получи такъв ефект?
— Защото — каза Лакшми — те се подготвяха да я изпитат. Очакваха следващото „горещо място“. Може би в Африка.
Джералдин упорствуваше:
— Ако пет-шест бъдеха използувани просто като предупреждение, радиоактивността щеше да е минимална.
— Щяха да използуват доста повече от пет-шест — каза Лакшми мрачно. — Руснаците са били разработили собствен вариант на „п—С“. Те също са изчаквали, за да го изпитат. Според ЦРУ търсели са конфронтация с нас, особено в Африка.
Калки се усмихна:
— Знаете ли, струва ми се, че всички сме несправедливи към ЦРУ. Те са имали достатъчно здрав разум да се уплашат до смърт от „п—С“. Опълчили се срещу нея. Но Пентагонът бил твърдоглаво запален от идеята. А президентът, вярващ дълбоко, че руснаците ще отстъпят. И когато го направели, той щял да бъде герой и да бъде преизбран със съкрушително мнозинство.