— Но — каза Лакшми, — ако ЦРУ е било право, руснаците нямало да отстъпят. — Тя потръпна. — За малко да изгърмим.
Джайлз се обади тържествено:
— Вишну дойде, както бе предречено, и ни спаси за следващия цикъл.
Ноев ковчег, помислих си. Носим се в ноевия ковчег, а дъждът все още си вали.
Основното ядене бе риба, уловена от Калки в близката река Потомак.
— Всеки ден ядем риба — каза Лакшми, — защото Калки не може да понесе да убие някое от животните, нито дори пиле.
— Тогава аз, скъпи мой Калки, ще бъда не само твой доктор и Съвършен учител, но и касапин на Белия дом. — И понеже Джайлз е толкова добър касапин, колкото и готвач, винаги се храним добре, когато той отговаря за кухнята на Белия дом.
След вечеря Лакшми ни заведе в Червената стая. Тук извадихме подаръците си. Лакшми бе възхитена от перлите. Калки остана доволен от един претрупан китайски часовник, който Джайлз бе намерил в Токио, в двореца на императора. Часовникът не само показваше колко е часът навсякъде по света, но отбелязваше и положението на луната и звездите.
Пихме прекадено много шампанско и се шегувахме с мнимата аскетичност и трезвеност на последния президент.
Калки бе чел частната кореспонденция на президента. Очевидно Морган Дейвис все пак е бил прав — вицепрезидентът е щял да бъде захвърлен. В полза на (Калки предполага, но не знае със сигурност) Теди Кенеди. Обсъждахме политическото бъдеще на Кенеди, докато Джералдин се изсмя и каза:
— С всичко това е свършено. — И така си е. Беше? Трудно ми е да свикна с това. Дали се разбира, като го пиша?
Джайлз погледна към Лакшми:
— Как е пациентката ми?
Лакшми се усмихна:
— Никога не съм била по-добре. Или по-дебела. Умирам за грозде без семки. Само че няма.
— Кога трябва да дойде бебето? — попитах аз.
— През декември — каза Калки. — Тържествено пихме за новата човешка раса.
След това Калки и Лакшми ни придружиха до изненадващо тясната жилищна част на втория етаж, където Джайлз получи спалнята на Линкъли. Той проявяваше: ... каква беше Вайсовата дума? ... търпимост към всички. Освен към маймуните. Изпитва невротичен ужас от маймуни и правехме всичко възможно да държим Джил и Джек по настрана от него.
Тази първа нощ в Белия дом спахме дълбоко, въпреки стенанията на Джек и Джил в банята, въпреки воя на глутница вълци, започнали да патрулират по „Пенсилвания авеню“ по време на пълнолуние.
Макар Белият дом да си остана наша главна квартира, решихме, че мястото е твърде тясно, за да живеят в него петима души плюс чифт подвижни млади маймуни.
Джайлз се премести от другата страна на „Пенсилвания авеню“ в „Блеър хауз“ — сградата, използувана в старите времена от официални гости на Съединените щати. „Старите времена“ е начина, по който споменаваме живота преди Края.
Джералдин и аз също се преместихме от другата страна на „Пенсилвания авеню“, в хотел „Хей-Адъмз“. Имаме чудесна гледка към парк „Лафайет“, който е препълнен с диви животни. Заех се с наблюдение на птиците — хоби на моето детство.
През август Джералдин организира лаборатория на третия етаж на хотела. Плячкосвахме из града, търсейки специалната апаратура, която й бе нужна, и тя намери доста от необходимите й неща. По цял ден работи с яйца, кокоши ембриони... Предполагам, че се занимаваше с опити върху генетичното програмиране. Но връзката между кокошите яйца и човека ми се вижда слабовата. Тя рядко говори за работата си.
Моите собствени дни са заети. Сутрин ходя до Белия дом. Помагам на Калки и Джайлз за добитъка. Има две млади млечни крави (по-старите са мъртви до една — нямаше кой да ги дои). Джайлз е построил кокошарник в розовата градина. Едно стадо овце започва да отбелязва известни успехи в обраслата морава на Белия дом. Плевя зеленчуци. Опитах, но не успях да се науча как се дои крава. Но пък и никога не съм била в състояние да погледна крава, без да изпадна в дълбока депресия, като след раждане. Предполагам, че реакцията ми по някакъв начин е свързана с идеята за майчинството. Мразех собствената си кърма.
Лакшми прави хляб за всички ни. Брашното започва да мухлясва. Джайлз смята, че пшеницата във Вирджиния трябва да стане след няколко седмици. Но никой от нас не знае как да я ожъне. Изучавала съм трудове по селско стопанство. Лакшми казва, че недалеч от Силвър спринг в Мериленд има старовремска воденица, която работи с вода от потока. Смята, че воденицата би трябвало все още да действува. Ако това е така, ще си имаме водно смляно брашно. Има много работи за вършене. Да вървим напред, ден след ден. Ах, ден след ден.