Джералдин бе пряма както винаги:
— Джайлз обича да бъде доктор Ашок заради перуката. Неприятно му е да бъде плешив. Нали, Джайлз? А отзад на главата му няма достатъчно коса за трансплантация.
Джайлз се преструваше, че му е забавно. Но на него винаги му е забавно да се преструва. В края на краищата той е двама души. Най-малко. И трябва да призная, че едно от многочислените му „аз“ бе добър специалист по вътрешна архитектура. „Блеър хауз“ бе наистина красиво прореден.
Джайлз бе събрал стилна мебелировка от всички изискани къщи и музеи в града. Той дори си бе направил сам завеси, с известна помощ от Лакшми. Колекцията от Лувр е много ефектна. Мона Лиза властвуваше в главния хол (а не в клозета, както бе заплашил). Нефритът бе ярко осветен. Папода, висока една стъпка, изработена от великолепен зелен нефрит, не приличаше на нищо друго освен на замръзнала при падането си морска вълна.
Джералдин и аз трябва да държим нашите нефрити в стъклени кутии, защото Джек и Джил, и Детето проявяват склонност да чупят. По принцип не им е разрешено да влизат в нашите помещения в „Хей Адъмз“. На практика те винаги успяват да ни склонят да ги пуснем в стаите си. Понякога резултатите от това са плачевни.
Забелязах, че колекцията на Джайлз от френски импресионисти не е от класата на моята. Той нямаше никакъв усет към тоя период. Макар да не бе избрал най-лошото от Сезан и Сотен, избягвал бе да избере и Каквото и да е от най-доброто. Личи си, че се конкурираме.
Доктор Ашок, както Джайлз поиска да бъде наричан, смеси най-сухото от всички сухи мартинита. Пихме жестоко. За нещастие аз имах най-слаба глава от петимата... шестимата? На Джералдин е най-здрава. Тази вечер доктор Ашок доказа, че е съвършен домакин по такъв начин, че всеки от нас нямаше как да не се покаже съвършен гост.
Седяхме пред огъня (грижливо снабден с вайсовско пращене срещу хладната нощ). Пихме мартини и обсъждахме Мона Лиза. Има нещо сбъркано в начина, по който Джайлз я е осветил. Но, от друга страна, съществува и реална възможност Мона Лиза от Лувр да е копие. Специалистите не са единодушни. Докато чакахме да дойдат Калки и Лакшми, доктор Ашок разказа с досадни подробности за последните свръх-секретни открития на Джайлз в Ленгли и другаде.
— Какво смяташ да правиш с всичките тия разследвания? — попита Джералдин.
— Мисля си, че бих могъл да ги използувам, за да съставя една нова „Бхагавадгита“, която да опише приключенията на Калки, точно по същия начин, по който първоначалната разказва историята на по-раншното превъплъщение на Калки — Кришна.
— Защо не се върнеш още по-назад — каза Джералдин. Винаги съм се учудвала колко много неща знае за индуистката религия. Аз съм пълен невежа и смятам такава да си остана. — Върни се до Рама. До превъплъщението на Вишну преди Кришна. Напиши нова „Рамаяна“. Би могло да стане много интересно. Особено любовната интрига между Рама и съпругата му Шита ...
— Да, но — каза доктор Ашок — къде е аналогията? Шита е била отвлечена и изнасилена от Равана, демона — цар на Цейлон. Лакшми, слава богу, не е била отвличана или изнасилвана и съвременен Равана не съществува. Следователно не може да има съответна война за възвръщане на Шита. Няма победа над Равана от Рама и маймунските му съюзници. Всъщност липсват ни всичките елементи, освен ония проклети ваши маймуни оттатък улицата в „Хей Адъмз“.
Готвех се да защитя Джек и Джил, но се намеси Джералдин.
— Трябва да намериш символични еквиваленти — каза тя.
Помислих си, че Джералдин изглежда ослепителна тази вечер. Носеше разкошна рокля от „Баленсиага“, взета от една изложба на шедьоври на модата в музея на Смитсън. Специално тази рокля е била изработена през тридесетте години за една прочута красавица, наречена миоиз Хариеън Уилямз. Макар мисиз Уилямз да е била малко по-висока от Джералдин, и двете са имали същия тънък кръст. Знам. Аз преправях роклята за Джералдин. Освен това, в чест на първата ни вечеря в „Блеър хауз“, Джералдин носеше смарагдовата огърлица на императрица Жозефин, както и малка диамантена тиара, принадлежала на Мария Антоанета. Ефектът — ослепителен.
Аз носех друг шедьовър от колекцията на Смитсън. Класическа кройка червена дамаска, изработена от гения Чарлз Джеймз. Макар никога да не съм се увличала особено по дрехи, ще кажа, че онази вечер не бях точно в най-лошия си вид.
— Понякога, Джайлз — започна Джералдин, но нашият домакин я прекъсна:
— Доктор Ашок!
— Доктор Ашок. Чудя се кой всъщност си ти. Искам да кажа, дълбоко вътре в себе си. Дали доктор Лоуъл се представя за доктор Ашок, или доктор Ашок се представя за доктор Лоуъл?