Тази сутрин Калки влезе в Заседателната зала точно когато пишех горните редове. Помоли ме да оставя записките върху масата.
— Новите хора ще искат да узнаят как е било.
— Кои нови хора?
Калки разроши острата си руса брада с мръсни пръсти.
— Ще има други — каза той. — След сумрака.
— Наистина ли смяташ, че има и други оцелели в света? — Макар понякога да говорим за тази възможност, всеки от нас знае, че с изключение на нас човешкият род е изчезнал от земята и ефирът е завинаги заглъхнал.
— Искам да запишеш — каза Калки, сочейки към ръкописа, — че съм знаел още от началото, че ние петимата не можем да извършим възпроизводство. — Внимавах да не покажа изненада. Или неверие. — Напиши, че съм изпитвал всеки от петимата Съвършени учители. И всеки от вас е оправдал очакванията, включително Джайлз. Аз ти казах в Непал, че Джайлз е необходимият враг. Сега запиши, че аз съм знаел от самото начало, че той е аватарът на Равана, демонът-цар, който пожела жената на Рама, моята жена. Но с помощта на маймунското войнство аз го победих и този път точно както го победих, когато бях Рама. Все пак той бе сериозен противник. Запиши, че е бил висок като планински връх и че с ръце е спирал Слънцето и Лулата в техния път, и не им е давал да изгреят. И не им е давал да изгреят.
Предполагам, че това последното е цитат от „Рамаяна“. Но мен поезията не ме интересува. Зададох трудния въпрос:
— Ако си знаел какво смята да направи Джайлз, защо не го спря?
— Всичко се сговаря, за да направи щастието ми пълно. — Калки цитира последния стих от легендата за Рама. — Аз съм това, което съм. Няма спор.
— Няма и логика. — Бях дръзка. Нямах какво да губя.
— Битието е нелогично. Разрухата е нелогична. Аз съм нелогичен. Защото не съм човек. — Калки говореше тихо. Не ме гледаше. Сякаш казваше молитва. А може би го и правеше. — Но това не значи, че няма план в моята вселена. Когато си отиде здрачът, аз ще започна новия цикъл.
— Как? Лакшми не може да роди децата ти. А ти мислеше, че може. Сбърка.
Не. — Калки бе мрачен. — Винаги съм знаел, че не може да стане, Но бях нетърпелив. Исках да избягна времето на сумрака. Исках да отида право към Златния век. Исках да започна — сега — с нашите деца. Но плана на Вишну не може да бъде променян.
— Ти си Вишну.
-- Аз съм неговият аватар. Но нося човешка плът. Ограничен съм от всички човешки слабости. Както Джайлз се опита да надхитри мен, аз се опитах да надхитря собствената си същност. Той се провали. Аз се провалих. Сега пак съм свързан с едничката божественост, чието човешко присъствие в историята съм бил, съм и ще бъда.
-- После?
— Завърши записките до днес. Остави ги там. На тази маса. Те ще им бъдат полезни. — Понеже Калки, предпочете да не ми каже кои са „те“, аз не попитах.
Кой е Калки? Вече не знам. Преди Края смятах, че е блестящ актьор. След Края мислех, че би могъл да е нещо като бог или първичен дух, облечен в плът. След смъртта на бебето на Лакшми, нямам никакво определение за него. А и аз не храня никакъв интерес.
Какво друго? Джералдин и аз сме здрави. Често си говорим за пътешествие. Но както и ония Чехови дами от пиесата, само си говорим. Никога не излизаме от къщи. Така или иначе, аз бих се бояла да летя сега. Никой реактивен самолет не е бил поддържан като хората вече повече от година.
Най-хубавото в дните ми е, когато извеждам Джек и Джил, и някое от децата на разходка. Макар да обичат да се катерят по дърветата и да се държат, както се предполага, че трябва да се държат маймуни, те всеки път бързат да се върнат в „Хей Адъмз“.
Днес следобед заведох всичките долу на брега на Потомак, където седнах на един пън под плачуща върба с Ева в скута си. Наблюдавахме как другите се катерят по дърветата, играят на гоненица, бъбрят непрекъснато на техния си език. Понякога разбирам какво „казват“! Смятам да науча изразяването е жестове. Видимо маймуните могат да се научат да общуват по същия начин, както npaвexa глухонемите — с жестикулации.
Този следобед, седнала на пъна до реката, с Ева, сгушена в скута, бях изненадващо щастлива. Дребните неща сега доставят голямо удоволствие. Нека изброя днешните удоволствия. Ухаещ на ябълков цвят въздух. Ята яркочервени птици. Сребърна рибка, която за миг се изви над речната повърхност, блеснала на слънцето като люспите на сребърната рибка. Студената бистра чиста вода на реката, която не отронва и звук, докато се плъзга край мен към морето. Детето.