Когато оставих слушалката, изведнъж се почувствувах щастлива, че заминавам за Индия, за Непал, да се срещна с един американец, който твърди, че е Калки, който е дошъл да сложи край на света, защото, това го казах високо:
— По-зле не може да стане.
— Кое не може, Теди? — Арлин се намръщи под лейкопластовияси антибръчник.
— Животът.
— О, това ли е! Трябва ти мъж. И на мен ми трябва.
— Това е последното, което ми трябва.
— Това е първото, което трябва на мене. Но ще се задоволя и с второто. И с третото. — Арлин смъкна сутиена и гащетата си с хихикане. Нито един беле върху това бог знае колко годишно и все пак в отлична форма тяло.
С премаляла въздишка Арлин изпружи крака, сякаш изкушаваше слънцето да я изнасили. После заспа просната под погледа на мексиканската прислужница, приготвяща салатата от зеленчуци и ядки, с която винаги обядвахме. Изсеченото ацтекско лице, което ни гледаше през прозореца на кухнята, беше безизразно. Но тя бе свикнала да вижда Арлин гола. Арлин обичаше хората да я гледат без дрехи. Тя дори обичаше да я гледат, когато се люби, защото „нека си го кажем, сексът е едно от малкото неща, които наистина правя добре, след като така занемарих голфа“.
Арлин не е имала друг живот освен пред хората и пред камерата. Дали беше привлекателна сексуално? Да. „Хиляди са си опитвали късмета“, казваше тя с порочна усмивка — и „и никому не бе позволено да се провали“.
Морган Дейвис ме откара на летището в своята лимузина с шофьор.
— Част от договора ми — каза той гордо. Винаги се мереше с Клей Фелкър. Така й не разбрах защо.
Морган бе щедър към мен. Станах платежоспособна. И объркана.
— Не зная откъде да започна с Калки. — Чувствуваш ли се несигурен, бъди откровен. Няма да ти повярват.
— Мислех, че си посетила оня ашкан на булевард „Санта Моника“.
— Ашрам. Да. Прекарах там един ден. Всички вярват, че той е бог на земята. Но все още не знам защо.
— Нещо за наркотиците?
— Не видях. Нито помирисах.
Видяното ме озадачи. Последователите на Калки (или мандали, както искаха да бъдат назовавани) бяха абсолютно убедени, че краят на света е предстоящ и че трябва да се пречистят не само чрез молитви, но и чрез въздържание от месо, секс, алкохол и наркотици, за да могат да се преродят в следващия цикъл на човечеството. Истински светите от тях щели да станат Посветени на Буда и да постигнат нирвана, което е едно нищо.
— Това наистина ли те привлича? — попитах Нийл, бивш учител по физкултура. Ръцете му, обрасли с червени косми, напомняха за паяка тарантула. Нямаше и помен от искра помежду ни. Седяхме в някогашната апаратна зала на радиото. От другата страна на звуконепроницаемото стъкло се намираше голямо студио, от което са били излъчвани симфонични концерти. Сега студиото бе пълно със съвсем обикновени мъже и жени, облечени в спортни екипи, джинси или бански костюми. Всички седяха в йогийската поза лотос. Грамофонен запис на някаква мелодия, изпълнявана на цитра от Джордж Харисън, се разнасяше на заден план. А предният план се осигуряваше от някакъв човек в жълто расо. Той напяваше на санскритски. Получих същото обезкуражаващо усещане, както при посещението си на ЕТУ (Ерхардова тренировка на усещанията) сеанс преди година.
— Не е там работата. — Нийл ми предложи една блудкава науколожка усмивка. — Искам да кажа, не е нужно да те привлича. Човек просто трябва да дорасне до това, защото представлението свърши. Затова и Калки е тук. Тази епоха на човечеството е към края си. Трябва да се пречистим. — Съвсем определено това не бе религия на надеждата. Но, нека бъдем честни, християнството също не е торба със сладкиши, когато опре до житейските неща.
Нийл ме изпрати до колата.
— Наистина ви завиждам, задето ще се срещнете — каза той. Споделила бях с него каква е задачата ми.
— Да ми възложите някаква мисия? — запитах аз с ослепителна усмивка на вайсовски хумор.
Обаче Нийл спечели рунда.
— Човек не може да отива с мисия при месията. — След това ми даде бял книжен лотос. — Това — каза той, като сбърчи вежди — е символът на нашия бог Вишну. — Бях почти сигурна, че е учил изказването си наизуст, защото думи като „символ“ очевидно не му бяха обяснявани. — Който се е родил от лотос. Когато лотосът стигне до всички човеци, този свят ще свърши. Има също така — добави Нийл вече с нормалния си глас — едно номерче, отпечатано върху това листенце тука. Ако вашият номер излезе, ще получите парична печалба. Така че следете вестниците. Печалбите ще се раздават отсега нататък и до края. — Попитах кога ще е това, но Нийл отвърна, че не му е съобщено.