Защо? Та нали казват, че знанието е нещо, което можеш да дадеш, без да обеднееш. Но ако ограбят представите ти, способността ти да разсъждаваш критично и иа тяхно място поставят схематизирана мисловност и програмирано поведение? Не е ли това връхната точка в градацията на престъпността?
Да.
Фикция ли е това, за което се разказва в „Калки“?
Да.
Но то излиза от фикцията, за да ни смае с бруталността на факт от света, в който живеем.
Когато войниците от гвианската армия пристигнаха в лагера на американската религиозна секта „Народен храм“, пред очите им се разкри ужасяваща картина: 911 трупа, проснати един до друг — мъже, майки, деца, някои от тях прегърнати. Посред поляната един бидон с вместимост около 50 литра, наполовина пълен със смъртоносно питие. Това е разхладителната напитка „Кул-ейд“, примесена с цианово съединение и болкоус-покояващи средства. Така „Ню Йорк Хералд Трнбюн“ започна един от многобройните си репортажи за онова, което стана в джунглите в северната част на бивша Британска Гвиана. Средствата за информация в САЩ направиха многобройни опити да отговорят на въпросите: „Защо?“, „Как е възможно?“. Особено показателен за обществения климат бе начинът, по който средствата за информация в САЩ уведомиха обществеността за трагедията в Гвиана. Сектата на религиозния фанатик Джим Джоунз в много случаи бе представяна като реформаторско движение със... „социалистически уклон“. Същността на нещата беше удавена от подробни обяснения, от пикантни и сензационни свидетелства на очевидци. Заобиколено беше главното: обществената атмосфера, при която религиозните култове, стимулиращи масови психози, процъфтяват, защото са едно от многото средства за размиване на общественото съзнание. Защото може да представляват опасност за живота, но не и за обществените порядки, за съществуващите класови отношения.
Едно от правата на човека е правото на информация. Каква е била информираността на тези, които са се присъединявали към сектата на Джоунз? Каква е била информираността на калифорнийците за онова, което се е вършело в техния щат? Като приятели на инициатора на самоубийствената психоза бяха посочени губернаторът на Калифорния Дж. Браун, кметът на Сан Франциско, вицепрезидентът Дж. Мондейл, сенаторът X. Джексън и други. Но дали това бяха всичките му приятели. И дали имената на истинските му приятели не са други?
В „Калки“ (1978) Гор Видал ни информира. С чувство за хумор, с художествени средства той ни помага да разберем какво означава митотворчеството, как се организира сектоманията, на какво се дължи увлечението по нови и стари източни религии; комерсиализирането на религията, превръщането й в шоубизнес. Също — опасността някоя секта или псевдореформатор-ско движение да посегне или да поиска да посегне към съвременните научио-технически постижения. „Калки“ повдига завесата и за търговията с опиати, която заедно със сектоманията и света на организираната престъпност дава социални продукти, неподозирани в досегашната история на класовото общество.
„Калки“ внушава също колко е голяма опасността, произтичаща от това, че разузнавателните централи излизат от онова поле на дейност, за което са били създадени, превръщат се в организми, които водят собствен живот, поставят си собствени цели и хранят амбициите не да анализират, а да насочват историческия процес. Те се стремят да надраснат подчинената си, обслужваща обществена функция, да я издигнат до ръководна.
Във втората част на „Калки“ светът е свършил, човечеството е изтребено с бактериологично оръжие. Един сержант от лабораторията за разработване на химически и други оръжия е приложил своето изобретение. Но за това е било нужно да се изгради предприятие; т.о пък от своя страна изисква капитал. Откъде да се намерят пари? Те трябва да се набавят по някакъв начин. В повечето стопански дейности нормата на печалбата се движи между 3 и 25 процента. А има един бизнес, в който тя достига до стотици и хиляди проценти. Това е добивът на опиати, пренасянето и пласмента им, за да стигнат те като, бял прашец, в ампули или като „кафява захар“ до наркоманите по света. А най-удобната организациона форма — начинът едно предприятие да добие „юридическа личност“ и да стане правоспособно да сключва сделки — е наистина само една. Тазн форма е религията. Първи плюс: религиозните организации са освободени от данъчно облагане. Втори плюс: те могат да дадат приемливо! обяснение за всякакви приходи, включително тези, които идват от подземния свят — да представят печалбите ©т опиатите като „дарения“, получени от вярващи и сподвижиици в различни части на света. Също както при сектата па Дж. Джоунз в Гвиана, нали?