За мое учудване и за огорчение на Лакшми доктор Ашок — при това вдървените му стави изпукаха — започна бавно да се отпуска на колене.
— Спрете! — Плътният глас на Лакшми бе много твърд — като не забравяме естествено, че никой глас не притежава характеристиките на материалните тела освен в света ,на X. В. В.
Доктор Ашок събра колене и с артритно проскърцване започна бавно и без съмнение болезнено изправяне, като през цялото време монотонно напяваше: „Пранам, ох, царице небесна, ох..
— Ще имате достатъчно време за това във Вайкунта.
Вайкунта е небето, в което живее бог Вишну с жена си Лакшми съгласно безценната „Индуистка митология“.
Дали тогава приемах сериозно тия неща? Не. Преди всичко страдах от часовата разлика и бях замаяна от смяната на цивилизациите. Освен това никога не съм изпитвала и най-слаб интерес към Христос (научен или мистичен), Мохамед, Мойсей или някой друг от възлюбените богове на човешката раса. При един семинар спечелих спор -с ръководителя на френската секция на ЮКУ. Бях казала, че Декарт не е успял да докаже съществуването на бог. ,,Je pense, dons je suis“2 не е истина, а аксиома. Декарт е искал да намери каузално доказателство за съществуването на бог. Той прави това, като твърди, че, доколкото човекът е краен, а бог е безкраен, то как би могъл крайният да си представи безкрайното, ако то (бог) не е било вече налице. Колко лесно. Ние не сме познали отвъдния живот, но не ни е трудно да си го представим — независимо дали го има, или не. Аз признавам само онова, което може да се демонстрира. Например ако Амелия Иърхарт не бе съществувала, аз щях да си остана на земята и да преподавам философия.
— Тръгнал съм за Катманду, ю, родена от океана, о, майко на света. Там ще се поклоня на твоя съпруг, който е безсмъртен, който е безкраен, който спи върху водата...
Въпреки нашето нетърпение доктор Ашок съумя да изрецитира доста голяма част от няколкото хиляди титли на богинята Лакшми и на бог Влшну, чието последно превъплъщение според някои (не и според мен) се явило преди тридесет и пет години, когато Дж. Дж. Кели бил роден в ирландския квартал край Индустриалния канал, недалеч от езерото Пончъртран, почти долепено до територията на голям Нови Орлеан.
— Всички са добре дошли, доктор Ашок. — Лакшми кимна отривисто и приключи разговора по иядуистки маниер. Доктор Ашок се оттегли е наведена глава, демонстрирайки по всички възможни начини своето преклонение.
Спомням си, помислих, че ако се преструва, прави го отвратително добре.
— Той ти е враг — каза Лакшми нехайно.
— И твой, струва ми се.
Но Лакшми не отговори. Вместо това ме загледа втренчено и твърде продължително, както ми се стори. Лицето ми пламна. Трябва да съм се изчервила — нещо, което ми се случва рядко. После каза:
-- Да идем да погледаме хората. — Странен начин, помислих си аз, да се каже „нека се поразходим“. Но тя беше божество. Или поне така мислеше. Дали е едно и също! Je pense...
Тези един-два часа, през които с Лакшми обикаляхме старата част на Делхи, определиха бъдещето ми. Аз съм много впечатлителна. Арлин ме намира разхвърляна. Не съм. Освен в ума си. Държа се колкото може по-далече от леглото. Може да съм фригидна. Във всеки случай предпочитам духа пред материята.
Лакшми говори много малко и казаното не бе особено интересно. Но това не ме интересуваше. Изпаднала бях в еуфория. Най-много ми харесваше мълчанието й. Това бяха моментите, в които истински се усещахме една друга. Баща ми казваше, че и Амелия била такава — мълчала дълго.
Посетихме един индуистки храм, обитаван само от маймуни. Маймуните бяха необикновено интелигентни и много злонрави. Пазачът на главния вход ни даде по една пръчка.
— Те лоша маймуни. Хапе. Ти удря, миси. — Пазачът се ухили, като показа зъби, точно толкова страшни, колкото и резците на маймуните.
Лакшми ме поведе през малко дворче към един каменен параклис без покрив, върху чиито стени всеки сантиметър бе покрит със сложни релефни плетеници. -Маймуните щъкаха навсякъде или седяха наредени в кръгове. Хвърляха се на земята от порутените прозорци — после обратно. Наблюдаваха ни внимателно. Някои протягаха ръце за храна. Други ни дърпаха за дрехите. Оттегляха се чак, когато ги заплашехме с пръчките. Бръщолевеха помежду си, а не към нас. Това ми се стори обезпокоително. Бяха враждебно настроени и надути.
— А това съм аз. — Лакшми докосна с лотоса образа на усмихнато момиче, което също държеше лотос. — Аз съм родена от морето. — Останалата част от релефите трудно можеше да се разгледа под лишеите и слоя гуано.