— Като Венера. Изглеждаш като Венера на Ботичели.
— Може би съм вдъхновила и него. — Лакшми ме дари с една усмивка а ла Ботичели. Дали говореше сериозно? Не можех да определя. Тя поглади лотоса в ръката на изображението е лотоса от собствената си ръка. Когато се докоснаха, почти очаквах да видя слънчев, лъч или светкавица, или каквото е било нещото, проникнало през ухото на Дева Мария при един твърде любопитен случай. По свой собствен скептичен начин и аз навлизах в атмосферата.
Внезапно от покрива се спусна голяма женска маймуна. В ръцете си стискаше сиво-розово малко с болнав вид. С пискливо бърборене тя тикна малкото към Лакшми, която нежно го докосна с лотоса. Маймуната замълча. Малкото се размърда. После и двете изчезнаха с отскок нагоре.
Силно впечатлена, аз зададох въпрос, който би могъл да зададе само човек, зашеметен от часовата разлика, разтърсен от потапянето в друга култура, омаян от събеседника си:
— Ти наистина ли си богиня?
— А ти наистина ли си изненадана?
— Аз не съм вярваща. Много обичам доказателствата за съществуването на бог. Понякога са твърде забавни. — Щях да се позова на Декарт, но размислих. Всяко споменаване на френските ми кумири караше Арлин да хукне към стаята с телевизора (или „семейната стая“, както я наричат посредниците на недвижимости), оборудвана с мокър бюфет.
— Не мисля, че сме много добре с доказателствата. — Лакшми се мъчеше да изчисти с пръчката образа на един четирирък бог. — И ми се струва, че надали сме именно „забавни“.
— А каква си?
— Царица на небесата. — Беше един направо ненормален ден, в който изявления като това можеха да бъдат правени, без да изглеждат съвсем налудничави. И обстановката помагаше. — А ако ти ни възприемеш ... — Лакшми спря и се усмихна. Очите й имаха бледолешников цвят като на Ботичелиевата Венера.
— Какво ще стане тогава?
— Ще те допуснем във Вайкунта, когато свърши епохата на Кали. — Лакшми прозвуча като Арлин, обещаваща да намери два билета за представление в Холивуд.
— Кога ще свърши епохата на Кали? — Сетих ее, че съм репортер, който следва да задава въпроси. Освен това наистина бях любопитна. Кой ,не би бил?
— Когато му дойде времето.
Всички маймуни наоколо се бяха вторачили в нас. Дали не се бе разчуло, че в заведението има богиня? Стояха неестествено смълчани. Почувствувах се неспокойна.
Лакшми най-после бе почистила изображението, което стържеше с пръчката си.
— Ето го. Вишну. — Видях очертанията на млад мъж с четири ръце. Носеше корона. — В едната си ръка държи раковина. Виждаш ли?
Застъргах мръсотията с моята пръчка.
— Да, защо именно раковина?
— Когато Вишну се явил на земята за осми път, той бил наречен Кришна. По онова време имало един демон, който живеел в морето вътре в тая черупка. Кришна го убил. — Лакшми посочи някакъв объл предмет в другата ръка. — Това е острият диск — оръжието. Следващата ръка държи тояга. И виждаш ли? Последната е стиснала лотос, като мен.
— Защо лотос?
— Когато Вишну спял легнал върху водите — от които аз съм дошла, от които сме дошли всички ние върху това, което днес е земя, — от пъпа му израснал лотос. И този лотос родил Брама. А Брама създал света.
Това беше множко за човек, запознат не само с малките бъркотии на Мери Бейкър Еди, но и с появилите се през седемнадесето и осемнадесето столетие схващания за бога като продължение на математиката. В ЮКУ бях успяла да се преборя е тая циклоида, така завладяла Галилей Декарт и Паскал на времето. Като обърна поглед натам, разбирам, че чистата математика, която доведе Декарт до бога, насочи мене към инженерството.
— Пък аз мислех, че Вишну е бог.
— Всичко е бог. Нищото е бог.
Прикрих нетърпеливостта си. Имах работа да върша.
— По какъв начин — попитах услужливо аз — се е образувала Вселената?
— Имало е, преди много време, върховен бог, наречен Праджапати. Той е имал — и има — три страни. Брама — създателят, Вишну — закрилникът...
— Къде е Брама сега? — Знаех отговора, но исках да чуя какво ще каже тя. Всеки вариант на индуистката религия би могъл да се окаже нишка.
— Той спи. И няма да се събуди, преди да дойде време да създава отново света.
— А третият бог?
— Третият образ на единния бог е Шива — унищо-жителят. — Лакшми се намръщи. — Някои са готови да го издигнат над Вишну.
— И къде е Шива сега?
— Тук... там ... навсякъде. В непрекъснато очакване.