— Какво чака? — Щеше ми се да бях имала време да си измия косата, преди да излезем.
Но Лакшми не отговори. Пресякохме руините на двора. Маймуните ни наблюдаваха смълчани. Сред тях бе и маймуната-майка. Като минавахме край нея, тя се взря в Лакшми с ахатовите си очи. Очите на малкото бяха затворени. Не можах да разбера дали беше мъртво или заспало. Лакшми протегна ръка и докосна главата на голямата маймуна. Почти усетих как белите резци се сключват през тази бяла ръка. За моя изненада нищо не се случи.
— Те са наши приятели — каза Лакшми. — Когато Вишну се явил на земята като Рама, той се оженил за Шита — по-ранно мое превъплъщение. Когато демонът-цар Равана отвлякъл Шита, последвала голяма война между Рама и Равана. В нея маймуните се сражавали рамо до рамо с Рама и демонът-цар бил унищожен, както винаги става. Оттогава маймуните обичат нас, а ние тях. — Е, пък Мери Бейкър Еди учеше, че болката, болестите, старостта са „заблуда“.
Излязохме от храма. Всичко беше толкова нереално, че дадох милостиня на един просяк, както си мислех, но той се оказа страшно разярена маймуна с жълти зъби и очи като на доктор Ашок. След като бях направила тая грешка и едва се разминах с ухапване по крака, използувах тоягата си върху една, както ми се стори, особено злобна маймуна, за да разбера със закъснение, че това е безног просяк.
Лакшми намери такси, преди да ни линчува сърдитата тълпа хора и маймуни или по-скоро двете сърдити тълпи, докожото тукашните маймуни не обичаха хората повече, отколкото хората обичаха тях.
А мен не ме обичаше никоя от фракциите през тоя странен ден.
3
На другата сутрин Лакшми и аз заминахме за летището на Делхи, където тя по някакво чудо успя да ми уреди формалностите за по-малко от час.
— Имам влияние — каза. И наистина имаше. После един джип ни закара по набраздените писти до мястото, където държаха и обслужваха частни самолети.
Там ни чакаха десетина мандали. Повечето бяха бели американци. Изглеждаха напълно обикновено. Нито чифт трескави очи сред тях. И все пак всички се поклониха дълбоко ;на Лакшми. Макар че тя внимаваше да не пропусне някого, докато ме запознаваше, не запомних нито едно име. Интересуваха ме само летището, техническият екип и кравите, които се бяха промъкнали по някакъв начин през телената ограда до пистата.
Като пилот аз вдигнах скандал за кравите по пистите. Никой не мм обърна внимание. Преди няколко хиляди години Индия страдала (както винаги) от свръхнаселеност. Въпрос в главите на управниците: да се изядат кравите или да се използуват в земеделието? Земеделието спечелило. Обявили кравата за свещена. Никой нямал право да закача крава — още по-малко да я яде. Кравата била първият трактор. Резултатът? Твърде много хора плюс твърде много крави. Постигнала най-лошото от възможните лоши положения, Индия беше макрокосмос на всички грешки в развитието на човешката раса до миналия февруари.
Докато ленивият и невероятно мърляв технически екип се влачеше наоколо, аз прегледах „Гаруда11 с вай-совско всевиждащо око и открих под един брезент в багажното отделение нещо, което наподобяваше запасен акумулатор, а всъщност беше адска машина.
Винаги са ме увличали електрически уреди от всякакъв вид, включително и предназначените да взривяват експлозиви. Този имаше сложна изработка, очевидно не индийска. Обърнах се към ръководителя на техническия екип — нисък пълен мъж с лице на убиец. Да, съществува такова нещо — лице на убиец. Погледнете в кое да е огледало. Насочих лъча на фенерчето си право в него. Накарах го да примига.
— Какво е това? — Протегнах му бомбата. За щастие бях препалено уплашена, - та да ме е страх. Това понякога става във въздуха при критични обстоятелства.
— Акумулатор — отвърна оня. — Допълнителен акумулатор. Много полезно нещо. В Катманду няма запасни части. Много е скъпо.
— Мисля, че няма да ни трябва — усмихнах се аз. — Можеш да си го вземеш. — И му подадох бомбата.
— Не, не. — Уплаши се силно, като по тоя начин доказа, че е съучастник. — Акумулатор трябва — добави, докато се измъкваше заднишком.
— Акумулаторът ще направи бум-бум — казах аз. Престорих се, че ще хвърля машината върху му. Toй издраска с квичене от багажното отделение и от живота на всички ни.
Залових се за работа. Като бях наясно, че и най-малката грешка щеше да ни изпрати всичките в замърсената мъглявина над Делхи, аз прекъснах връзката с взривателя. Очевидно не допуснах грешка. Цялото ми внимание бе съсредоточено върху работата. Ако не смятаме Амелия. Когато съм натясно, представям си как Амелия излита от Порт Морееби. Представям си навигатора й Фред Нунън — лежи пиян в опашката. Измислям си диалог. До катастрофата или останалото завинаги в тайна място на кацането остават само няколко часа. Понякога си мисля, че знам какво е казала тя и какво е отговорил той. Мисля, че нарочно е разбила самолета. Стискало й е повече, отколкотоо на мене.