Когато изнесох бомбата от самолета, Лакшми каза:
— Закъсняваме. — Слисах се, като -видях, че разединяването на взривателя и отстраняването на детонатора са ми отнели цял час. Времето може да спира.
— Съжалявам. — Бях напълно спокойна. — Имаше повреда. — Вече е отстранена — Не исках да ги тревожа и не казах нищо повече по въпроса.
Хората от техническия екип ме наблюдаваха с вайсовски безизразни лица. Отидох до един варел от ръждива ламарина, пълен с вода, останала от мусонните дъждове, и пуснах бомбата на дъното му. После изпих бутилка гадно-сладникава оранжада. Сега ръцете ми трепереха. Лакшми ме наблюдаваше с любопитство. Разбра, че нещо не е наред. Но не попита.
Малко след пладне излетяхме.
Не бях се качвала на „Лиърджет“ повече от година и макар това да не е любимата ми машина, чувствувах се щастлива да бъда на петнадесет хиляди метра над тия свирепи маймуни, над тия мързеливи крави, над тия измъчвани от глад хора. Антоан дьо Сент Екзюпери бе писал някъде, че когато летиш сам, вече не си част от човечеството. Ти си извън, над, отвъд. Съществувате само ти и космосът. Или поне така си мислиш. Мога да разбера колко е лесно за един летец да пусне бомба. Отдолу няма нищо друго освен враждебната гравитация. За летеца има значение само оная тъничка синьо-черна пелена, през която той наднича към един космос, който май не отвръща на погледа му.
Очарована бях да видя Хималаите, изпущащи пара като сух лед над слънце. В такива мигове винаги искам да можех да запечатам и разкажа на другите какво значи да си... вятър, прах, звезди. И квазери, и други слънца. Но аз съм само един роден летец, нищо повече. От всичко личи обаче, че Сент Екзюпери е бил обречен да не му издържат нервите, както и станало. Но е знаел какво значи да се украсява космоса с думи.
Лакшми седна до мен в креслото на втория пилот. Искаше да научи какво е забавило излитането ни и аз й казах. Политах я дали това е първият опит за покушение срещу нея или Калки.
— Да, първият е. — Гласът й прозвуча много ведро. — Но според Калки ще има още.
Макар Лакшми да се усмихваше, забелязах, че лотосът бе повехнал в свития й юмрук. Попитах я кой според нея е поставил бомбата в самолета. Тя сви рамене:
— Когато епохата на Кали свършва, ще стават ужасни неща. — Повече не каза нищо.
Попитах я защо в никой от публикуваните за Калки материали не се споменава за нея. Лакшми се усмихна:
— Защото аз съм едно от откровенията.
— И кога ще бъдеш разкрита?
— Много скоро.
По възможно най-бързия начин я върнах от полетите на духа към всекидневието:
— Къде срещна Калки за пръв път?
— Когато изплувахме двама от морето върху цвета на лотоса. — Обърнах ое да я погледна и улових усмивката й — палава момичешка усмивка, която тя бързо замени с достолепния вид на богиня.
— Имах пред вид сегашния път.
— В навечерието на новата 1970 година в Чикаго. — Лакшми реагира учудващо бързо. — На празненството в хотел „Дрейк“. Бях с едно момче, за което мислех, че искам да се омъжа.
— Ти от Чикаго ли си?
— Не. От Силвър спринг — Мериленд. Баща ми беше вашингтонски лобист. Представляваше интересите на кубинските захаропроизводители. Но дойде на власт Кастро, и играта свърши. За щастие той имаше достатъчно пари да ме изпрати в Американския университет. После учих две години в Университета на Чикаго. Бях в последния курс. Атомна физика. Но когато срещнах Калки в хотел „Дрейк“, зарязах всичко.
— Напуснала си учението.
— Напуснах всичко. Оттогава не съм виждала семейството си. Не съм поддържала връзки с никого от предишния ми живот освен с Джералдин 0’Конър. Ти я видя на летището. Знаем се от деца. Калки също я харесва. И тя беше в Американския университет. Но после се прехвърли в МТИ1. Тя ...
Прекъснах я внимателно. Не ме интересуваше Джералдин 0’Конър, която не бях забелязала на летището в Делхи.
— Как ти е истинското име? — Бях много развълнувана. Без да съм разчитала някога, че ще мога да открия нещо наистина полезно за „Сън“, вече бях натикала (по вайсовски лексикон) „Си-Би-Ес“ в миша дупка. Срещнах неизвестната до този момент съпруга на Калки.
— Кръстена съм Дорис. Дорис Пенникър. С две „н“ и едно „к“.
— Значи, всъщност не си родена от морето...