Выбрать главу

Обърнах се наляво толкова непринудено, колкото можах при тия обстоятелства. До мен седеше огромен черен американец. Облечен в син костюм с жилетка.

—    Маклауд — каза чернокожият.

—    Отинджър — отвърнах аз.

Маклауд ми показа своето удостоверение пред очите на всички. Очевидно не бе почитател на конспирацията.

—    За нас е важно да проникнете в имението на Калки. — Маклауд говореше със стиснати зъби, подражавайки на един известен телевизионен актьор, чието име и досега не мога да си спомня.

—    Аз вече съм й обяснил. — Доктор Ашок запали една цигара с хашиш. Бях малко слисана. Редно ли е един агент на ЦРУ да пуши опиати в присъствието на човек, когото почитателите на Бюрото за наркотици биха нарекли „нарк“? На доктор Ашок, изглежда, му липсваше такт. Но нямат свършване, както често отбелязваше X. В. В„ чудесата. След дълбоко дръпване доктор Ашок подаде папиросата на Маклауд, който също всмукна голяма доза. За пръв път допуснах, че той е именно такъв, за какъвто се представя. Добре известно е, че агентите на Бюрото за наркотици са до един наркомани. Аз не приех цигарата.

Маклауд сънливо ме тъпчеше с информация:

—    Тоя човек, Кели, се установи тук в 1968 година. Ръководител е на една наистина грандиозна дейност. Има агенти в Кабул. В Дака. Във Вера Крус. Американският му канал е през Ню Орлеан. Имаме добра обща представа за начина му на работа. Но съществуват и неизяснени моменти. Тук именно започва вашата роля, мисиз Отинджър.

—    Но нека не изпускаме политическото значение на дейността на Кели. — Доктор Ашок бе станал, ако това е възможно, по-сладкодумен от обикновено под действието на хашиша или ганджата. — Естествено нашият скъп приятел Маклауд е длъжен да мисли само за търговията с опиати. И разбира се, това е една много съществена страна на уравнението, бих казал аз, като изпреварвам, Джейсън, естествената защита, която бихте произнесли в полза на Бюрото за наркотици чиито хиляди сътрудници са по целия свят и ревностно изкореняват и развиват, искам да кажа пречат на развитието на търговията с наркотици, както силни, така и слаби. И каква само работа сте извършили всички вие! Не само колективно, но и индивидуално в лицето на любезния и проницателен специален агент Джейсън Маклауд, страшилището на Златния триъгълник, бичът на северозападната хипотенуза. — Замаян от толкова хвалби, Маклауд обърна нагоре очи, като показа бялото им. Те си останаха така. Една наистина плашеща гледка. Беше изгубил съзнание. С известно закъснение разбрах, че чайната „Синя луна“ е това, което наричат пушалня на опиум, с тази разлика, че клиентите не пушеха опиум, а ганджа или хашиш.

—    Лека нощ, мили Джейсън — пропя доктор Ашок, — и нека сонм ангели бдят над съвестта ти. Местната ганджа е много силна... мога ли да ви наричам Теди?

—    Не — отвърнах аз с най-приятната усмивка, която можах да наложа на лицето си. Съвсем определено започнах да се опивам от дима в помещението.

—    Съкрушен съм. Вие сте много хубава жена, както и световно призната авиаторка. Защо, според вас, мистър Кели ви е позволил да го интервюирате?

—    Не знам. Бихте ли престанали да бълвате дим в лицето ми? Замайва ми се главата.

Доктор Ашок внимателно угаси папиросата. После скъпернически прибра угарката в джоба си.

—    Срещнахме известни трудности при проникване в ашрама на Калки, един добър образец между другото на непалската архитектура от тринадесети век. Онова, което се стремим да разкрием, е връзката между вашия мистър Кели и КГБ.