— Убийци на младостта — каза Джейсън Маклауд, лъснал бялото на очите си върху тъмнокожото лице. — Хищни развратители на деца. Марихуаната е спирка по пътя към нещо по-лошо. — Беше дълбоко заспал.
— Един наистина неустрашим и предан нарк. — След това доктор Ашок ее обърна към мен. В златистите му очи просветна фалш. — ЦРУ, скъпа моя мадам Отииджър, ще ви бъде вечно задължено — както впрочем и благодарна нация, — ако се съгласите да служите като наши очи и уши в лагера на Кели или Калки.
— Не, благодаря. — Доктор Ашок започваше да ме уморява. Пушекът в стаята ми причиняваше главоболие. — Аз съм кореспондентка на „Нешънъл сън“, а не агент на американското правителство.
— Само една вярност може да съществува за вас, за мен, за всеки американец, и това е верността към Свободния свят. Да служи човек на този благороден, но постоянно застрашаван феномен, особено сега, когато силите на мрака дори в момента, в който говорим ...
— Вие говорите — казах аз.
Но той не ме чу. Думите продължаваха да се изсипват от моравите му устни:
— ... са си дали среща в една забулена в тайна битка тук, на хималайските висоти и залогът е ни по-малка, ни повече от душата човешка, самият продажен атман.
Стана ми драго, че не знае какво означава думата продажен. Стана ми драго, задето знаех, че атман е индунотката дума за душа.
— Заклевам се във вярност към знамето на Съединените щати. — Сега очите на Маклауд бяха затворени. С дълбок и вълнуващ глас той изрецитира думите на клетвата за вярност към знамето.
Допирът ми с действителността започна да става несигурен. Усещах се някак нереална по същия начин, както когато Арлин биваше пияна, а аз не. Имах същото чувство с тия двама дървеняка.
— Какво сте научили за Кели? — попитах аз уморена от риториката.
— Джеймс Джоузеф Кели е на тридесет и пет години. Само с две години повече от вашия бог Исус по времето на злополучното му финално приключение на върха на хълма Голгота.
— Не казвайте моя Исус, аз съм атеистка. — Исках да цитирам Дидро, но не можах да си спомня точните думи на френски. Винаги съм завиждала на убедеността на тия философи. Мислеха си, че могат да знаят всичко. Дори се осмеляваха да напишат енциклопедия. Дали Амелия е знаела френски? Тя бе писала поезия. Чела съм някои неща. Тя също е искала да бъде всичко. Да не би пък да я пресъздавам по мой собствен образ?
— Заслужавате поздравления за това. — Глади чък като коприна беше доктор Ашок. — За Кели не е известно много до момента на постъпването му в армията през 1964 :на двадесет и една години — току-що завършил „Тюлейн“. Сега започва мистерията. Понеже в колежа се е готвил за постъпване в медицински институт и като протеже на блестящия доцент Джайлз Лоуъл той би могъл да се отклони от виетнамската война или „полицейска акция“, ако трябва точно да определим оня доблестен опит да бъде спасена Югоизточна Азия за Свободния свят. Кели би могъл да постъпи в медицински факултет. Или можеше да стане офицер във вашата, в нашата армия. Вместо това той предпочита да постъпи във войската. Предпочита да се включи в медицинските части. Предпочита да отиде във Виетнам. Предпочита да си остане един прост подофицер. Защо? Мисля, че знам отговорът. Той е вземал наркотици. Продавал е наркотици. Ерго, като обикновен войник медицинските части са били мястото, в което човек е могъл да работи, щом иска, в сянка. Да разполага с неограничен запас опиати, особено в колоритния военновременен Сайгон.
Сега главата на Маклауд почиваше на рамото ми. Доктор Ашок ми помогна да го подпра на стената. Никой не ни обръщаше капка внимание. Останалите наркомани ядяха сладкиши, отровни на вид. Те умират за захар.
— Във военното досие на Кели има някои празноти. Например през 1965 година е изпълнявал никакви специални поръчения. Военното разузнаване отказа да ни каже с какво се е занимавал. Представяте ли си! Сякаш е възможно да скрият нещо за дълго от Компанията. Но нас всъщност старата история не ни интересува чак дотам, независимо колко е забавна. Онова, което искаме да разберем, и тук аз се моля вие да ни помогнете, е — защо изведнъж е станал обект на религиозен култ? Защо изсипва собствените си пари от собствения си опиатен синдикат в касите на „Калки ентърпрайзис“, които заплащат издръжката иа стотици ашрами по целия свят? Дали не използува, както подозираме ние, потенциално огромното си влияние на религиозна фигура, за да унищожи американския начин на живот, служейки на чуждо нам верую, основано върху безчовечен колективизъм? — Перуката се бе оттеглила като при отлив. Тъмното му чело отново бе добило интелигентен вид. Доктор Ашок извади от джоба си малка сребърна кутийка.