И като на преподобния Сън Муун, който, „за да подкупва американските конгресмени, получава пари от Южна Корея, която получава помощи, отпуснати от американските конгресмени, които за да... и т. н.“.
Калки, бившият сержант от отделението за разработване на секретни оръжия, вижда в себе си въплъщения на индуисткия бог Шива — унищожителя на светове. Той изтребва човечеството, за да стане създател на нова човешка раса. Сценарият на Калки се осъществява — на земята остават само петимата „съвършени магистри“.
А ако беше пуснат в ход сценарият, подготвен от военните и президента, щяха да загинат всички живи организми и радиоактивността на планетата би продължила хиляда години. Военните се оказват по-опасни за цивилизацията от разузнавачите.
След неутроината бомба Пентагонът е разработил ново ядрено оръжие. Цените на арабския петрол отново са отскочили нагоре. Популярността на президента е спаднала до нови низини. Търси се конфликтна точка в Африка или другаде по планетата. Щом се очертае новият взривоопасен район — предвижда сценарият, — президентът „ще даде ултиматум на Москва, СССР ще отстъпи, показателите за популярността на президента ще станат небивало високи и на следващите избори той ще бъде преизбран триумфално за втори мандат в Белия домм.
Само че СССР нямаше да отстъпи — разбираме от романа. Пентагонът представя новите си оръжия като средство за политически натиск над идейния противник на САЩ, но премълчава какво ще стане с планетата, ако тези оръжия влязат в действие.
През 60-те години се появи терминът „военно-индустриален комплекс“, обозначаващ сливането на интересите на военните и индустриалните среди в доминираща сила.
Дали Гор Видал не въвежда с „Калки“ понятието „военнополитически комплекс“?
Нищо чудно — нали терминът „студена война“ например бе изкован не от политици или журналисти, а от един писател (X. Дж. Уелс). Художествената проза предава чертите на епохата по-синтетично от докладите, речите и статиите; един роман понякога има по-голямо информационно тегло от томове и томове научни трудове по социология и история. Разбира се, само тогава, когато авторът е писател. Истински. Като Гор Видал в „Калки“.
ДИМИТРИ ИВАНОВ
На Кукрит Прамодж, който пръв ми разказа за Калки.
ПЪРВА ГЛАВА
1
ОТКЪДЕ ДА ЗАПОЧНА?
Измина седмица, откак написах това първо изречение. Седя край голямата маса в Заседателната зала на Белия дом. От мен се иска да изложа своята версия за онова, което се случи. Казано ми е да избягвам услугите на най-добрия и близък приятел на историка — умозаключението. Няма да е лесно.
Взирам се през прозореца няколко минути. Късна есен е. Падат кафяви листа. Преди една година се намирах в Лос Анжелос — напълно разорена. Сега работя в Белия дом. Успех ли е това?
Хайде пак.
До пишещата ми машина има бордови дневник. Вземала съм го със себе си при всеки мой полет, след като спечелих международната купа „Хармън“ за заслуга към световното въздухоплаване. Преди мен първата и предпоследна жена, заслужила тази чест, бе Жаклин Кохрън — през петдесетте години. Тя бе омъжена за милионер, който финансираше любовта й към летенето. Аз нямах пари зад гърба си.
На последните страници на дневника си записвам фрази, сентенции, които ми харесват. Макар че следвах машиностроене в Южнокалифорнийския университет, випуск 1964, увличах се по онова, което наричаха хуманитарни науки — противопоставяйки ги на нехуманитарното в науката, машинариите. Преди една година, през септември, исках да започна живота си отново. Да се върна към учението. Да защитя доктората си върху Паскал. Много жени на моя възраст преживяха подобни кризи. Операция „Последен шанс“: Един следобед отидох в ЮКУ1 и постоях известно време на дългата опашка пред регистратурата. Макар да изглеждам по-млада от тридесет и четири, нямам вид на седемнадесетгодишна. Когато стигнах на метър-два от гишето, избягах. Потече ми кръв от носа. Винаги съм искала да знам всичко. Да бъда всичко. Да опознавам не само едната, но и двете култури. Да бъда наясно с Ронсар. Наясно с Хайзенберг1 2. И все пак, когато „пишех“ книгата си, черната работа свърши Хърман В. Вайс — наемно перо. Според издателя не бях наясно с музата. И досега не съм.
Ето един цитат от Хораций: „Роден под злото влияние на промяната.“
Харесва ми. Не зная кого или какво има пред вид Хораций, но тази фраза положително отразява състоянието- на света през миналата година.
Друг цитат. Той е от Дидро. Предпочитам го пред Волтер: „Първата крачка към философията е неверието.“ Под тази сентенция написах в книгата си „последни думи“. Чии? На Дидро? Забравила съм. Но тези думи, първи или последни, говорят за душевното ми състояние през цялата минала година. И изобщо ако неверцето може да се измерва в крачки, аз крачех с вълшебни обувки-скороходки през онзи февруарски следобед, когато срещнах Морган Дейвис край басейна на хотел „Бевърли Хилз“.