— Калки е в приемната. — Гласът на Джералдин стана изведнъж почтителен. Тя се изправи на крака. Хвана ме под ръка. Заведе ме към двойните тикови врати в края на стаята, които се отвориха автоматично и Джералдин, и Лакшми бяха запалени по разните електрически приспособления. Лакшми саморъчно бе монтирала вратите. И трите съвсем определено не бяхме женствени, според както се разбираше женствеността в ония дни.
Приемната бе голяма колкото чакалнята. До едната стена имаше подиум на около две стъпки от земята. Зад него се виждаше статуя на бог Вишну в естествена големина. Във всяка от четирите си заети ръце държеше съгласно предписанията една раковина, една тояга, един диск и един лотос. Статуята бе боядисана в отвратително тъмносиньо — официалния цвят на Вишну.
Върху подиума седеше с кръстосани крака Калки забил поглед право пред себе си. Теоретически той можеше да ни види, защото бяхме в полето на зрението му, но всъщност не ни виждаше, понеже според Джералдин неговият атман или дух бил напуснал тялото.
Вярвах ли нещо от това? Не, разбира се. Аз си вършех работата. И нищо повече.
Докато Джералдин и аз лежахме една до друга на скъпия персийски килим пред подиума, имах предостатъчно време да разгледам Калки. Носеше минзухарено-жълта роба, препасана с въже. Горната част на тялото му бе жилеста. Кръстосаните открити крака — дебели и мискулести. Покрити със златисти косми. Въпреки онези исусоподобни снимки от МХА\ които ми бяха показвали, Калки беше гладко обръснат. Къдравата тъмноруса коса — подстригана късо. Очите, загледани в най-отдалечени светове — тъмносини.
Усетих как приспаната ми хетеросексуалност започна бавно да се пробужда. Калки ме привличаше полово. Беше блондин. Аз съм черноока. Само това обстоятелство е достатъчно, за да затрептят съответните ни клетки. Противоположностите се привличат. Само че 8 още не бях чула гласа му. При мъжете това е най-важното. Мога да откликвам сексуално само на определен тембър. Ако липсва, оставам си студена.
Трябва да сме лежали около десет минути в очакване Калки да се върне при тялото си. И при нас. Накрая той пое дълбоко дъх. Премигна с очи. Джералдин прошепна в ухото ми:
— Докосни ходилото му. Това е знак на уважение.
Аз деликатно, любимо наречие на X. В. В., докоснах десния палец на Калки. Кожата бе груба и суха.
Калки погледна право в мен. После се усмихна:
— Как е при вас — надрасналите майчинството?
— Свободно — отвърнах аз. Съвсем не за пръв път отговарях на този въпрос. — Човек може да бъде едновременно и мъж, и жена.
— Терезий8.
Изненадах ое, че му е известно юой е Терезий. Не знам защо бях очаквала Калки да е малко нещо глуповат. Вместо това той имаше жив ум, знания, магнетизъм. А гласът? За мен беше истинско възбудително. Говореше е лек южняшки акцент, който ми се видя приятен, а не като проточеното ръмжене на един неотдавнашен президент. Но най-хубавото от всичко — имаше баритон, който преминаваше в бас. Бяха ме включили. Скалата светеше. Всички системи заработиха.
— Пранам — каза Калки и започна изявлението си. — Аз съм аватар. — Държанието му беше приемливо. — Аз съм най-възвишен сред възвишените. Божественият възлюблен, който обича вас повече, отколкото сами се обичате. Преди мен бяха Заратустра, Рама, Кришна, Буда, Исус и Мохамед. Сега дойдох аз. Ача. Ето ме. Аз съм последният аватар. Последното превъплъщение за този цикъл на времето. В деня, когато се възкача на белия си кон с меча Нандака, светнал като комета в десницата ми, аз ще разгромя злото. При моето появяване плътта на този свят ще се свлече като тревата пред косача и епохата на Кали ще свърши. След това в тишината на пустоша ще създам отново човешката раса. Пак ще настане Златият век. Защото аз съм Калки. Аз съм Вишну. Най-възвишен 9 от възвишените. Преди създаването на Вселената, аз бях. Когато угасне и последната звезда, аз ще бъда.
Калки спря така неочаквано, както бе започнал. Моята реакция сякаш изобщо не го интересуваше. Очевидно тая реч я бе произнасял много пъти по-рано.
Похот ме обля цялата. С усилие си спомних за своята мисия.
— Кога — попитах го — ще възседнете белия кон?
— Утре. Вземам уроци. — Калки беше съвсем непринуден.
— Имам пред вид кога ще... кога ще, хм, сложите край на света?
— Когато го сторя. — Калки видимо не издаваше никакви тайни. — Та ... Теди?
— Да, моля ви — отзовах се аз, — наричайте ме Теди.
— На земята има във всеки един момент петима Съвършени учители. Мисля, че съм открил трима. Преди края трябва да открия останалите двама. — Калки се взря в мен, но не както късогледите, а сякаш гледаше в далечината отвъд мен.