— Какво е това съвършен учител? — попитах аз.
— Един от ония, които се грижат за духовното ръководство на света. Преди епохата на Кали те са се разпознавали лесно. Дори съвсем наскоро, по времето на Мойсей, не бе трудно да се каже кой е Съвършен учител и кой не е. Но понеже сега всичко човешко се покваряла и разпада, Съвършените учители са толкова деморализирани, колкото и всички останали. Днес е възможно един Съвършен учител да живее и умре напълно невеж по отношение на същността си.
Схванах положението. Прослушваха ме за съвършено учителство. Аз подхванах играта. Нямах представа защо Калки иска да ме вербува в движението си. Може би това си бе нормалната процедура на вербовката. Той положително бе един чудесен съблазнител, а аз — готова да бъда съблазнена. Имам пред вид в буквалния смисъл. Религиозната мисия на Калки ме интересуваше дори по-малко от отчетите за напредъка на мисиз Еди в лабораторията на „Христовите учени“.
— Познаваш ли Майк Уолас? — попита Калки.
— Не, но съм го виждала по телевизията.
— Аз не съм го виждал. Но пък и не съм гледал американска телевизия от години. Както и да е, той ще ме интервюира за „Си-Би-Ес“.
Казах му, че Уолас е добър професионалист и че програмата „60 минути“ се оценява високо. Не можех да повярвам на ушите си. Седиме си ние в Хималаитег Теди Отинджър, летец-изпитател, и обсъждаме оценките за телевизионните постановки на Майк Уолас с последния аватар на бог Вишну. Май не бях с всичкия си.
От някаква друга част на къщата се донесе звук на гонг.
— Обяд — каза Калки. Изправи се беше по-нисък, отколкото очаквах. Но се държеше много изправен и когато се движеше, правеше го като (да, X. В. В.) голяма котка.
Калки ни направи знак да го последваме и забелязах, че носи златна гривна с единствен голям полиран рубин — камъка Сямантака (да, отново „Индуистка митология“), който винаги се носи от бог Вишну. Калки имаше и друг белег на бога — в средата на гръдния му кош растеше едно единствен<} кичур че руси косми — сигурен знак за божественост. Реших, че е обръснал останалите косми от гърдите, за да съобрази вида си с традицията. Бях настроена съвсем скептично. Бях освен това напълно покорена от мистър Кели.
На обяда присъствуваха двадесет или тридесет души. Насядахме в кръг върху рогозки. Аз седнах вляво от Калки. От дясната му страна седеше Лакшми, която ме поздрави като стара приятелка. Гласът на Калки възбуждаше невероятно. Надрастването на майчинството не помага да се на драсне Ерос. Даже напротив.
Присъствуващите на обяда мандали бяха сбирщина. Повечето американци. Приличаха на бизнесмени. От типа, дето могат да се видят по авиоизложбите да сключват сделки. Единственият мандала с религиозен вид бе някакъв стар белобрад индиец. Благ, извисен, овят. Сигурна бях, че е Съвършен учител. Но Джералдин ми каза, че бил счетоводител от Мадрас. Дошъл при Калки по работа.
В целия ашрам имаше говорители и ние бяхме принудени да слушаме извисяващите се, спадащи и накрая заглъхващи гласове на ония пеещи икони от шестдесетте години — Бигьлеите. Предпочитах Джони Митчел, но тя още не бе стигнала до Катманду.
Млади... послушници (?) в жълти раса ни сервираха купища ориз и сварени зеленчуци. От време на време Калки промърморваше индуистката дума за мир — шанти. Иначе не ни (не ме) притесняваше със своята божественост. Каза ми, че е обучаван да лети със „Сес-на“,
— Но никога не съм карал реактивен самолет. Искам да ме научиш да карам „Гаруда“.
— Вишну би следвало да може да лети с „Гаруда“ без уроци. — Исках да го накарам да избухне. Вместо него избухна Джералдин.
— Калки — каза тя рязко — може да прави всичко. — Прозвуча, сякаш вярваше в казаното.
Калки се усмихна.
— Аз, естествено, мога да взема няколко урока по каране на реактивен самолет. — Зарадвах се, че не ми играе на Мойсей или Исус, или някой от другите злонравни богове. Вишну беше очевидно един мил създател независимо от четирите си ръце.
— Ще направим един-два кръга — каза Калки. — Веднага шед обяда.
Само че това не можа да се уреди лесно. Първо трябваше да се свържем с летището на Катманду. Това отне един час. След това трябваше да бъде раздвижен обслужващият персонал. Обърнахме се към органите на властта. Докато излетим, стана пет часът.
През това време няколкостотин непалски и индийски поклонници се събраха пред ашрама. Направиха кръг около порутена стена, обрасла с неразцъфнали още, пълзящи рози.