Лакшми и аз стояхме до един прозорец и наблюдавахме как Калки отиде... .не, плъзна се към ступата. При появяването му поклонниците се проснаха на земята. Изглеждаха екзалтирани, но някак сдържани. Издадоха странен звук като въздишка.
Калки се изкачи върху ступата. Вдигна ръце за благословия. После заговори на хинди. Гласът бе нисък, омайващ. Едни от богомолците плачеха. Други стенеха. Трети нервно се смееха. Мнозина докосваха ходилата му в знак на преклонение.
Попитах Лакшми какво казва.
— Описва края на епохата на Кали. Казва им как да се пречистят. Говори много добре хинди. И естествено знае санскрит — изначалния език на боговете.
— Сигурна съм, че не го е научил, докато се е готвил за студент по медицина в „Тюлейн“.
Лакшми се засмя.
— Бог може да говори на всички езици. И разбира се, бог живее в Непал от осем години.
Калки отправи последна благословия. После си отиде.
— Ще те чака в колата. Какво ще кажеш за него? — Лакшми, изглежда, наистина се интересуваше как бях приела Калки.
— Ами много е привлекателен.
— О, господи! Ти също си привлекателна. — Лакшми бе изпълнена с вайсовска печал.
Аз бях безлечална, ако трябва да неологизираме.
— Наистина ли мислиш, че съм привлекателна? — Тя ме приемаше просто като още една добре изглеждаща жена, която може би крои някакви планове по отношение на съпруга й.
— Разбира се. Виж какво... — прибави... не, раздели ... тя — ние сме безбрачни. То е част от пречистването. — Тя ме обгърна с ръка като сестра. Аз потръпнах от вълнение. — За тебе ще има роля в свещената пиеса. — Целуна ме по бузата по един непорочен начин. Щях да извикам. — Виждам отсега.
— Каква роля?
Но Лакшми само се усмихна. Ухаеше на жасмин.
Седнах отзад при Калки в стария „Кадилак“. Окъсаните завески на прозорците бяха дръпнати. От шофьора ни делеше стъклена преграда. Като преминахме главния вход, караулът отдаде чест. Изглеждаха още по-изнервени от първия път. Отново ме обзе смесеното усещане, че в Непал Калки е едновременно високопоставена особа и затворник.
Попитах го дали се е занимавал със санскрит в учебно заведение.
— Не, но езиците ми се удават. Така трябва да бъде.
— Трябва да бъде?
— Да. С оглед на онова, което имам да извърша*
— Винаги лй сте били Вишну?
— Винаги.
— И винаги ли сте знаели кой сте?
Тъмносините очи на Калки изведнъж светнаха като.
слънчев лъч, промъкнал се през цепнатина в завеса-
— Не — каза той. После се ухили — да.
— Да или не?
— Или не и да.
— Мисълта ви... не мога да ви следвам.
— А аз не водя.
— Но вие трябва да... хм, да учите на нещо.
— Аз не съм дошъл да поучавам, а да пробудя. — Отговорът бе светкавичен.
— Да пробудите за какво?
— За края.
— Кога ще е той?
— Скоро.
— Колко скоро?
— Когато възседиа белия кои с меч в ръка. Вярваш ли в мен?
Не знаех как точно да отговоря. Разбира се, не вярвах и дума от онова, което говореше. И все пак приемах от него някакви особени трепети. Може би бяха религиозни. Но ми се струва, че си бяха само (само!) сексуални. Поклонниците на св. Тереза от Ашла смятат, че двете неща не са дотам различни. — Вие изисквате много вяра.
— Длъжен съм.
— Любопитна съм да узная едно нещо. — Като усащах тялото му до моето на седалката, сякаш не ми стигаше въздух. — Защо си създавате целия този труд, щом се готвите да донесете края на света? Искам да кажа, защо не свършите цялата работа тихомълком? И след това започвате всичко отначало или както там сте решили. Мисълта ми е, защо проповядвате? Защо да се създават норми на поведение, като, така или иначе, всички ще умрат. — Калки миришеше на сандалово дърво и русо. Потта на русите е различна от нашата.
— Аз вече не създавам закони. — Калки изпъна крака. Овлажнях. — В миналото създавах принципи. Прокарвах закони. Но от самото начало на човешката раса само една шепа следваше сочения от мене път. 10
Сега съм тук за десети и последен път. И вече е твърде късно за закони. Най-многото, което мога да направя, е да ви помогна да се доближите до мен.
Калки се взираше в лицето ми, сякаш то бе иманярска карта, в която с кръстче бе отбелязано скрито съкровище.
— Когато бях Буда, аз сочех пътя към просветлението чрез потискане на всички желания и в крайна сметка — на личността. Споделих с онези, които биха ме следвали, че Азът не съществува, че има само Су-ня — красива празнота, пустош, в която е всичко. И нищо повече. Но като Буда се провалих. Преди да бъда Буда, се провалих като Кришна. Преди да стана Кришна, се провалих като Рама. Макар че като Рама унищожих демона Равана, който се опита да открадне жена ми. С изключение на няколко души, аз съм завинаги скрит от хората поради паравана на собственото им невежество.