— Но ако сте наистина бог, можете да повдигнете този параван, когато пожелаете.
Калки не отговори на този вечен въпрос. Тия кисели богове никога не дават отговор на въпроса: „Е, щом не ви харесва злото, защо сте го измислили?“ Струва ми се, че дьо Вини го е казал точно: „J'aime la majeste des souffrances humaines.“11
А аз съм сигурна, че ако бях бог, човешките страдания нямаше да ми доставят удоволствие, независимо от величавостта на гледката. Тъкмо напротив. Но пък и не бих си дала труда да създавам човешка раса.
— В последния ден завесата ще се спусне. — Калки бе категоричен. — Междувременно и аз търпя развитие. Макар в същината си да съм вечен и неизменен, няма да стана съвършен Калки преди деня, в който възседна белия кон и човешката раса свърши.
— За да започне отново.
— Както намеря за добре.
Бих казала, че нищо не понижава така половото желание, както приказките за свършена на света. В този момент бях... какво? Трябва да съм абсолютно точна. Тази част от разказа ми е кръстовищна. Думата е производна от кръстат. Което пък идва от кръст. Мислех си, че или е луд, или велик актьор, или и двете. Вледених се от деловитюстта, с която говореше за края. Краят. И това, след като през целия си живот съм си давала сметка за процеса на свършването. Първият и нерушим закон на нашия свят е втори закон на термо-динамиката — всичко замира. Ню не мога да възприема идеята, че някой просто ще изключи машината.
На летището се качихме в „Гаруда“.
— Винаги съм искал да стана добър пилот. — Калки си сложи коланите в креслото на втория пилот. Аз му обясних приборите. Схващаше бързо. Не беше нужно да му се повтаря.
Когато се издигнахме, му поверих управлението, съгласуваше движенията си добре. Каза ми колко му харесала „Надраснала майчинството“. Особено частите, в които се говори за летене.
— Затова исках да се срещна с тебе. — Беше естествен, прям, чаровен. Бог?
Говорехме за авиацията. Разправих му за някои от трудностите, с които е трябвало да се оправят жените като летци. През Втората световна война Жаклин Кохран и Нанси Лъв (видях я веднъж — хубавица) обучили известен брой жени да летят с машините на военната транспорна авиация. Имало е повече от хиляда жени-летци, мобилизирани като пилоти в женската военновъздушна служба или ПЖВВС. Както е могло да се очаква, мъжете побеснели. В 1944 година Конгресът разформировал ПЖВВС. Тридесет години по-късно, благодарение на моите и на още усилия, жени пак можеха да летят във ВВС, както и в търговската авиация. Най-голямата си победа постигнахме през септември 1976 година, когато десет жени бяхме приети за обучение като пилоти във военновъздушната база „Уилямз“,. недалеч от Финикс. Направиха ме почетен член на Ордена на Фифинелата, основан от оцелелите членки на-ПЖВВС. Умирах за тия жени. Някои от тях познаваха Амелия. Бяхме като сестри. Калки прояви разбиране.
Позволих му да се издигне на четиринадесет хиляди метра. Взех курс към Моят Еверест, който димеше като сух лед под слънчевите лъчи. Същото сравнение използувах вече. X. В. В. не би го повторил. А аз ще повтарям.
— Кой — попитах аз — сложи бомбата в „Гаруда" вчера?
Калки сякаш не се интересуваше от това.
— Индийското правителство. Американското правителство, АСЕАН12. Кой знае. Кой го е грижа?
— Познавате ли доктор Ашок?
Калки кимна:
— Какво ще кажеш за перуката му?
— Неубедителна е.
Калки се засмя:
— Те всички са по петите ми. ЦРУ, Бюрото за наркотици...
— Защо?
— А защо не? Аз съм съдбата им и е просто човешко да се опиташ да избегнеш съдбата си, която е смърт.
— Доктор Ашок смята, че сте замесен в търговията с наркотици.
— Може би е прав. — Калки беше невъзмутим.
— Това е малко необичайно занимание за един бог.
— Не съществуват други правила, освен ония, които аз смятам за нужно да сътворя. — За първи път усетих студенината на Калки и под студенина не разбирах понятието на X. В. В. Имам предвид буквално нещо нечовешко или безчовечно. В него имаше нещо под нулата. Едно равнище, на което той не можеше да разтоваря с никого по общоприетия начин. Забелязала съм същото при животните. Неутралност. Отдалеченост. Различност.
— Какво да напиша за вас в „Сън"?
— Че съм слънцето ... също. така звездите, луната. — Калки ме дари с една очарователна усмивка. — Пиши жаквото ти хрумне.
— Вие сте краят...