— Разбира се, че ме интересува. Но защо аз?
— А защо аз?
— Ти вярваш в него.
— И ти ще повярваш. Всъщност важно е какво той нека. Така че това е твоят шанс.
— Но какво ми се предлага? Рай? И какво трябва да направя в замяна?
Джералдин се взираше упорито в езерцето. Направих същото. От време на време тъмните води започваха да се вълнуват по много особен начин. Дали нямаше някакви чудовища отдолу? Ужасни морски дракони?
— Какво — предадох се аз — трябва да направя?
— Остави репортересвото. — Това беше по същество.
С изтръпнало по вайсовски сърце разбрах, че всички слухове отговарят на истината. Доктор Ашок и Маклауд бяха прави. „Калки ентърпрайзис“ нямаха нищо* общо с религията — само опиати и пари.
Повторих очевидното:
— Тая работа ми е нужна.
— Калки ще се погрижи за теб.
— Какво трябва да извърша срещу парите?
— Много скоро пари няма да има.
— А дотогава?
— Ще ти плаща, колкото поискаш. Това не е проблем. — Докато Джералдин говореше, аз си представях: хилядите пласьори, които измъкват стотинките на наркотизирани деца и ги изпращат до „Калки ентърпрайзис инкорпорейтид“, Уилмиигтън, щат Делауеър.
— Освен вярата в Калки, какво друго се иска от мен?
— Да пилотираш „Гаруда“.
Не бях подготвена за нещо толкова обикновено и здравомислещо. Най-после един момент бе изяснен. Морган Дейвис иска интервю с Калки. Но Калки не дава интервюта. Морган се хвали, че е издал „Надраснала майчинството“ от най-добрия летец в света. Аз вече не проявявам скромност върху белия лист. Нито пък вън от него. Тогава Калки се съгласява за интервю с Теди Отинджър не защото смята да го даде, а защото има намерение да наеме споменатия вече най-добър летец. В известен смисъл ме бяха пипнали. Но, от друга страна, аз се бях запретнала да пипна него. Това е положението. Загадката защо Калки ое бе съгласил да даде интервю единствено на мен, вече не беше загадка.
Вместо нея пред мен зейна бездна от въпроси.
— Ще си помисля.
Двете с Джералдин вървяхме по билото на хълма. В подножието на езерцето изтъркани стъпала от мек камък водеха към порутен дървен храм. Червено-златни флагчета плющяха на пилоните. Поздравиха ни мърляви тлъсти свещеници. Същото направиха и мърляви тлъсти кутрета, които, изглежда, живееха в самия храм. През разнебитените му прозоречни решетки различих, само позлатената статуя на Буда, наложил прочутата си усмивка, говореща: „Аз си имам петаначна тайна“. Ако някой е решил да бъде бог на земята или негов сурогат, мисля, че най-правилна за целта е била линията на Буда: неутрално самовглъбяване чрез вглъбяване в себе си. Помня, че исках Калки да подражава на предшественика си. Не можех да си представя Буда пред телевизията, в „Медисъи скуеър гардъи“. Но все пак Буда беше образец. Калки — краят.
Един свещеник ритна някакво кутре. То се затъркаля като кожена футболна топка надолу по стълбата на светилището. Всички се разсмяха. Останалите кучета не се изплашиха.
Джералдин произнесе някаква молитва пред храма. Свещениците бяха изненадани и доволни. Когато Джералдин даде пари, задоволството им нарасна.
На връщане към „Фолксвагена“ зададох решителния въпрос. Решителен за „Сън“ във всеки случай. Наркотиците.
Джералдин отговори хладно:
— И аз съм чувала тия приказки.
— Толкова много дим — започнах аз...
— А няма огън — завърши тя. — Виж какво, всички искат да ни злепоставят. Другите църкви. Американското правителство. Индийското правителство. Даже и непалците не спипат да ни застрашават. За щастие имаме пари да ги подкупим.
— Откъде? — Не си ли сигурен, питай направо.
— Поклонници. Вярващи. Вече има милиони такива по цял свят. — Джералдин не беше човек, който показва кирливите ризи на своите хора.
— Надали са милиони. — Опитах да си спомня част от информацията на Сепърстийн. Вероятно десетки хиляди ... повече от числото, за което може да претендира оня южнокорейски принос към човешкото лековерие, но все пак по-малко от, да кажем, ордена на американските тъмнокожи мохамедани. И все пак, данните от разни проучвания разкриват огромни наличности, солидни капиталовложения, постоянен паричен поток, изливан навън, но без да се влива нищо по внушаващ доверие начин. Дали нямаше някой милиардер, който вярва в Калки и му плаща сметките?
Понеже Джералдин нямаше намерение да издаде каквото и да било, аз дръпнах религиозната струна:
— А тези милиони вярващи ще бъдат ли спасени?