употребяваше думи като „бомба“. — Ще натикаме „Си-Би-Ес“ в миша дупка. Давай, Теди! — Казах му, че бих могла да „давам“ много по-успешно, ако имах възможност да прочета двата „си“ материала. Това му се видя много смешно. Във всеки случай „60 минути“ бяха надцакани.
Макар рядко да гледах телевизия, Уолас ми харесваше. Странно нещо е това с телевизията — тези, които се занимават най-много с нея, най-малко я гледат. Арлин беше изключение. Гледаше по цял ден. Но «от друга страна, тя и пиеше през това време. И все пак си имаше предпочитания. Беше лоялна поклонничка. Познавала Уолас през петдесетте години и го смяташе за стабилен — ще рече консервативен. Единствената сериозна караница, която сме имали с Арлин, бе след участието й в телевизионна реклама за един кандидат в президентските избори на име Роналд Рейгън1.
Когато главата .ми бе почнала да се цепи от „ом“-•енето, едно момиче влезе на шръсти в помещението.
— Лакшми ще ви приеме — прошепна то. — Идете в покоите на богинята.
Покоите на богинята бе скритото във вътрешността светилище на Лакшми. Само на малцина избрани бе позволено да я посещават там. Самата стая не беше нещо особено, ако не смятаме древната бронзова статуя на богинята Лакшми, която притежаваше, както забелязах с облекчение, установения комплект ръце и крака. Ин-дуистките богове имат склонност към суетене.
Лакшми седеше свита върху възглавница между два мангала с дървени въглища. Денят беше ветровит.
— Поизоставихме те. Моля за извинение. — Аз се размекнах. Непрекъснато се разтапях в Хималаите. Отдавах състоянието си на височината. Това можеше да обясни любовта ми към летенето. Височина, скорост. Бягство от притеглянето на Земята. Светът — изпреварен и отвергнат.
— Заниманията са интересни — излъгах аз.
— Джерладин ти е съобщила нашия... план. — Лакшми не беше съвсем непринудена, което трогваше.
— Да, тя ми направи предложение. За цената не стана дума.
В бизнеса си ме бива. Не и Лакшми:
— Това не е проста работа. То е жи-вот. Също и бъдещ живот.
— Но аз не съм от безусловно вярващите. — Далиг да я нарека Лакшми. Реших не.
— Ще станеш, ако ние поискаме да станеш. — Пипаше здраво. Беше свръхестествено сигурна.
— Толкова ли вярваш в способността на Калки да убеждава?
— Донякъде. — Лакшми се усмихна. След това стовари атомната бомба върху мен в ролята на нищо непо-дозиращата Хирошима: — Светът ще свърши на трети* април. — Лакшми говореше делово. X. В. В. би накарал гласа й да трепне и даже да прозвучи остро. Но тя си бе спокойна. Сякаш току-що бе съобщила датата на прием, за който ми е дала покана. — Не трябваше да ти* казвам това. Моля, не го предавай .на вестника. Аз рискувам. Но, от друга страна, изхождам от предположението, че ще се присъединиш към нас. Не остава много* време. Само няколко седмици.
— Като твърдиш, че светът ще свърши на трети* април — винаги се придържам към фактите, доколко-т© ги има, — ти може би знаеш, че ще има ядрена експлозия? — „Hiroshima, monmour". — Война? Или какво?
— Калки знае. Не аз. Аз знам само, че той иска да бъдеш с нас при края. И след това.
През дебелите каменни стени се чуваше как хората от екипа на „Си-Би-Есм инсталират апаратурата си.
— Трябва ми още енергия — извика някой. Че на кой не му трябва, помислих си аз. Вярвам в тленното, а не в метафизичното. Логиката е най-силната ми страна. Обикновено откривам слабото място на всяко доказателство. Съзрях го и сега:
постъпвам
заедно с всички
— Ако .а съв смисъл има да
останали две денонощйя след деня на лъжата.
— Това не е първо априлска — каза Лакшми. — Железният век ще свърши, което значи, че ще свърши познатият нам свят. Освен за малцина. Калки е решил.
— Освен за малцина. — Дори и сега тази фраза зву-*чи и се повтаря в главата ми. Ето първата нишка. Уда-фих напосоки:
— Щом ще има оцелели, значи, няма да има радиоактивност. Огънят няма да бъде атомен.
— Кой огън?
— Мислех, че епохата на Кали ще свърши в огън.
Лакшми обаче не клъвна нито на тази, нито на друга предложена стръв. Тя просто си седеше на възглавницата. И чакаше.
— Ако това, което казваш, е истина, бих желала да юцелея. Това е естествено. Но аз не вярвам в свърше-ците. Нещата винаги продължават. Само че се променят. ‘Колко ще ми плаща Калки, ако му стана личен пилот?
— Колкото поискаш.
— Договор, който ще остане в сила и след трети ап-циил — пуснах шегата си аз.
Лакшми пусна своята, както се оказа по-късно:
— Добре.
С това разговорът приключи. Двете слязохме на двора, където записът щеше да започне всеки момент. Уо-~лас и продуцентът стояха до един подиум, преглеждаха сценария. Наблизо бе инсталиран дизелов генератор. Енергията не достигаше почти навсякъде миналия февруари.