Най-после! Успях. Намерих място, от което да започна. Но, първо, кой е Морган Дейвис? И, второ, коя съм аз?
— Точно там трябва да поставиш читателя, Теди — както обичаше да ми казва оня майстор на клишето, структуралистът X. В. Вайс. — Постави го на свое място.
За да бяхте на моето място през миналата година, обули вълшебните обувки-скороходки, трябва да сте били Теодора Хехт Отинджър, известна като Теди, тридесет и четири годишна, летец-изпитател, родена в Сан Диего, възпитаничка на Южнокалифорнийския университет (със степен по машиностроене), носителка на международната купа „Хармън“, чупила рекорди и мъжко самочувствие (ако случайно сте разговаряли с някой от завистливите ми колеги-мъже) и автор заедно с X. В. В. ,на бестселъра „.Надраснала майчинството“ (гадно заглавие) — един откровен поглед към моя живот и затрудненията ми като летец, жена, майка и бъдещ воезнайко. Въпреки доста приповдигнатия стил на X. В. В., книгата направи голямо впечатление. Много жени се възхитиха от начина, по който съзнателно се бях откъснала от релсите или капана на възпроизводствения процес, създадени за мен от природата и на които аз лоялно служих, като родих две деца. При идеално здраве и максимална гласност, в Дейли сити — клиниката „Мери Слоупс“ — аз се подложих на частична двустранна салпингектомия1 чрез лапароскопия3 4, известна повече под името „лейкопластна операция“. Два малки разреза проникнаха в областта на таза, фалопиевите ми тръби бяха каутеризирани5 и аз надраснах майчинството в буквалния смисъл на думата. Попаднах в нова категория. За себе си, най-малкото. За нещастие пак си оставах жена в един свят на мъже и борбата продължаваше.
Две години бях знаменитост. Появявах се във всяко по-важно телевизионно или радио предаване в САЩ и Канада. Никога не разисквах мода, кулинария или мисиз Онасис. Говорех за пренаселването. Военния бюджет. Летенето. Магията на летенето. (Бях искала да озаглавя книгата си „Предизвикателство към гравитацията“, но редакторът ми, Морган Дейвис, каза „не“.) Живея изстински само пред командното табло на самолета. Но обичам и дизайна, конструирането. През 1968 година изпитвах „Локхийд — 1011“. Убедих „Боинг“ да се откажат от променящата се геометрия (или свиващо се крило) в полза на неподвижното делтавидно крило. После дойде купата „Хармън“. Феминистките мразят думата авиаторка. Аз я обичам.
Преди осемнадесет месеца завесата, както би казал X. В. В., се спусна и моето представление свърши. Участвувах в предаването на Мърв Грифин. Някой спомена Индира Ганди. Казах, че я смятам за най-великата жена на нашето време. Получих куп писма, изпълнени: с ненавист. В книжарниците „Надраснала майчинството“ бе преоценена. Вече не ме канеха да се явявам по телевизията или дори радиото. Но не съжалявах. Смятах, че кампанията на мисиз Ганди за стерилизиране на индийските мъже беше най-смелото и удивително действие на политическа фигура, преди да излезе на сцената лицето, за което сега работя тук в Белия дом.
Лича ли си на страницата? Може ли читателят да види и чуе Теди Отинджър? Надявам се. Защото аз за нищо на света не мога да видя читателя. Поради причини, които скоро ще станат очевидни.
Още един цитат от дневника: „Qui veut faire l’ange fait la bete“.1 Приложим ли е за случая? Надявам се, не. В края на краищата не бях тръгнала да изкарвам себе си или някой друг ангел. Още по-малко звяр. Исках само да съществувам. Да функционирам. Да бъда приемана по начина, по който се приема мъж с моите способности. Като гледам дневника си, прочела съм доста нещо от Паскал през шестдесетте години. Изглежда, четенето ми е било профилактика срещу антикултурата. Странно е, като си помислиш, че дъщерята на двама убедени „Христови учени“6 7 е .могла да бъде така привличана от един християнски мистик.
Минавам за красива. Макар чернокоса и черноока, приличам на моя идол Амелия Иърхарт. Баща ми е бил в ЮКУ с Амелия. Влюбил се в нея. Последвал я в Бостън, когато се занимавала с благотворителност в „Денисън хауз“8. Казала му „не“ много мило. Станала световно известна. Изчезнала над Тихия океан през 1937, седем години преди да се родя. Винаги съм искала да бъда като нея. Тя носела мъжки дрехи. Аз също. След като спечелих купата „Хармън“ (за трети път споменавам това — дали съм необичайно суетна? Като мъж?), из авиационните среди плъзнаха слухове, че съм лезбийка. „Надраснала майчинството“ бе моят отговор на тия слухове. В десетина гневни страници защитих каузата на биоексуалността като Джоан Бейз1, Кейт Милет9 10, Сюзън Зонтаг11 и други знаменитости на деня. По дискретен начин казах всичко. В резултат на това съпругът ми — Ърл Отинджър младши — не само се разведе, но получи и родителските права. Разбрах, че доста мъже ме мразят. Повечето жени се възхищаваха, но се държаха на разстояние.