В началото жените са прекарвали по-голямата част от времето си заедно. В дъното на пещерата, заети с отглеждане на деца, приготвяне на храна и дрехи, изо-бретяване на огъня и колелото. Докато жените създавали и раждали, мъжете ходели на лов и поддържали връзките си. О, тези връзки на мъжете! Но и ние ги имаме. Ние сме били избраните. И това го знаем от зародиш. В края на краищата жената е тази, която е свързала собствения си цикъл с лунния. Жената е разбрала, че щом цикълът й е като на луната, луната трябва послушно да се подчинява на проклятието на женската кръв. И така, от утробата към небето отива командата: Расти, луна! Намалявай! Прилив! Отлив-! В утробата всеки зародиш започва като женски. Мъжествеността е на втори план.
Към края нещата се объркаха. ^Жените искаха „освобождаване“. Подобно на това, който бях осигурила за •себе си. В резултата нямаше нищо еротично. Опитваха се да описват гениталиите .на мъжа по начина, по който мъжете според тях описваха женските гениталии. Но моминските им сърца не оставяха нищо от себе си в тези описания. Момичетата, страхуващи се да летят, се впускаха сляпо в безтрепетни съвокупления. Мъжкият образ бе описан и сриван в изречения, които винаги
звучаха фалшиво, понеже сексът въобще не интересуваше тези госпожици. И как би могъл да ги заинтересува? Те се интересуваха единствено от «себе си. В резултат на това речта им се гърчеше с жизнеността на елекриче-ските змиорки единствено когато трябваше подробно да описват собствените си чарове. Започвайки с похотливите си, грижливо обезкосмени тела и завършвайки с пикантни лица със скъсени носове и подравнени зъби.
След задължителното въвеждане на красотата идваше моментът на плюскането. Никога толкова много отвратителни вечери не са били описвани с такива сладострастни подробности. Понеже едно вярно описание на тестикули не бе достъпно за тях (как можеш да опишеш нещо, което само гледаш, без да виждаш), страниците се пълнеха с приготвяне на коктейл от стриди, салата от раци или разкошни ястия, приготвени в гърнета и поднесени в аристократичните кръгове при светлина на свещи... Все в тоя дух.
Аз се впускам в подробности, преди да стигна до същността, защото никога не съм знаела задоволителен начин да се опише един полов акт. X. В. Вайс бе поклонник на техниката от предишния период, т. е. т. н. „Хе-мингуеев синдром на раздвижващата се земя“5. Голяма част от тия неща могат да се намерят в „Надрас-нала майчинството“ — една книга, която никога не съм могла да прочета цялата. Освен описанията на полети, които са вайсовски и затова без стойност.
-Няма да описвам гениталиите /на Калки. Това е много важно решение. Ще отбележа само, че не беше обря-зан. Тогава се чудех дали това не е белег на божествен произход. Обратното положение е белег ,на юдейско-християнска божественост, противостояща на индуист-кия възпроизводствен принцип, който изисква неосака-тен мъж. Доколкото можех да съдя, не бръснеше гърдите си. Така че самотният кичур си беше истински. Както и Лакшми той миришеше на русо, което привлича нас, мургавите.
Как бих го оценила като любовник? В тези последни дни на Кали представянето на мъжа постоянно се оценяваше по показатели, чиито стойности .стръмно спадаха. Калки знаеше точно какво прави и правейки го, не забравяше за моето съществуване. Това е рядко при мъжете или поне моят опит го показва. При жените е нормално. Лежахме един до друг върху одеялото, намерено (предвидливо?) от Калки в задната част на колата, паркирана недалеч от храмч.ето, което бяхме посетили с Джералдин. Шофьорът седеше непроницаем.
Аз вдигнах панталоните си. Калки спусна робата. Завързах .връзките «а обувките. Той навлече сандалите. Беше хладно, макар слънцето да грееше и в небето да нямаше ни едничко облаче.
— Е? — казах аз и млъкнах.
— Доволна ли си? — Даряващият своята милост бог не бе по-различен от мъжа, благосклонно отдал част от мъжката си енергия.
— Защо не? — Облякох си якето на летец-изпитател. — Студено е тука.
— Това езеро...
— Е бликнало от пръста на крака ти. Джералдин ми каза.
Калки отметна златистите къдри от очите си. Да, привличаше ме. Въпреки това, чудесният миг, малко след проникването, когато тялото ми като при силна кихавица се гърчеше в неудържим екстаз (о, Вайс, какво направи с речника ми!), аз си мислех не за запотената прекрасна русота, която ме държеше в жилави ръце, а за Лакшми, получаваща онова, което получавах аз. За момент бях Лакшми. И бях щастлива.