Да не си помислите нещо? Живеехме като сестри. Като сестри, които наистина имат нужда една от друга. Тя беше човекът, изкарващ хляба. Също и алкохоличка. Аз не съм. Аз отговарях за алкохолния запас. Оправях махмурлуци. Криех наркотиците посред нощ.
— Какво знаеш за индуизма? — Морган ме прониза с проницателния си комбиниран поглед на отговорен редактор и посредник на властта. Веднъж каза, че най-великият момент в живота му бил, когато успял да избере за губернатор на Ню Йорк някой си Кери или Къри. Клей Фелкър поне се целеше високо. Е, по-високо. Никога не съм харесвала когото и да било от двамата.
— Боговете до един имат по много ръце. И глави. Кравите не се ядат. Душите се преселват. Не обичам Къри1.
Морган притисна приложението „Пътешествия“ плътно до стомаха си. Хората продължаваха да ни гледат. Някои познаваха него. Други мен. Тъй като около басейна липсваха звезди от първа величина, ние нямахме конкуренция. Мърв Грифин си беше отишъл.
— После младежите с бръснати глави — казах аз. — Могат да се видят по булевард „Холивуд“. Пеят „Харе Кришна“. Носят жълти раса. Сандали. Или гуменки на бос крак. Морган кимна:
— Ъ-хъ. Тия са индуисти. Във всеки случай един вид. Изглежда има много разновидности.
— Като нашите християни. Родени един, два, три пъти... и даже неродени19 20.
— Тази забелжка не e в тона на добрия вкус, Теди — каза редакторът на „Нешънъл сън“. Морган харесваше президента. Аз го смятах за един подлизурствуващ Исус. Президентът искам да кажа. Морган си беше Юда при всяка религия.
— В Непал живее едии американец. В Катманду. Той е индуист. Всъщност твърди, че е индуисткият месия. Подвизава се под името Калки. Може да си видяла някои от апостолите му. Пълно е с тях наоколо — предлагат брошури. И бели книжни цветя. Безплатно! — Морган ми подаде диплянката, върху която бе седнал. През цялата горна част на корицата пишеше „Калки“. Под нея се намираше недотам насърчаващото съобщение: „Светът свършва!“ Общият вид на диплянката и структурата на хартията й не бяха спечелили нищо от натиска и влажността на Моргановите гигантски кълки.
— Виждала съм я — казах. — Спомням си, че се чудех защо не просят пари. Повечето религии са мошенически организации.
— Това заинтригува и мен. Това, както и фактът, че никой всъщност не знае нещо повече за този Калки. Досега е пускан само един мижав материал по „Асошиейтед прес“. Някои от местните му последователи са били интервюирани, но май не знаят много нещо за него. Те просто държат партийната линия: как краят на света наближава, така че опомнете се. Което не може да бъде „гореща“ новина, както казваме ние. Досега Калки не е дал интервю на когото и да било. Той само проповядва пред света в своите аш... как му викаха на това?
— Ашрам, манастир. — Изведнъж се сетих, че съм виждала ашрама на Калки на булевард „Сайта Моника“. Сградата е била навремето радиостанция. Неизвестно защо бях сметнала, че огромният надпис „КАЛКИ“ на върха на зданието обозначава инициалите на някое ново съоръжение за ултракъси вълни.
Морган ме погледна с остър и твърд поглед, както подобаваше на почитател на X. В. Вайс:
— След три седмици, считано от днес, Майк Уолас ще интервюира Калки за „Си-Би-Ес“. За програмата „60 минути“. Калки току-що се е съгласил да даде интервюто. Така че ето ти моето предложение. Искам да изпреваря „Си-Би-Ес“. Искам ти първа да хванеш Калки. Искам да го интервюираш за „Сън“.
Морган вдигна приложението „Пътешествия“ на „Таймз“ от стомаха си и там, както си знаех, потта бе отлечалата наопаки върху шкембето му цялата първа страница.
Докато слънцето се спускаше зад раираната шатра на разположения до басейна бар, с копнеж си помислих за една хубава глътка.
— Аз едва ли съм — отговорих му — първият човек, за когото би ти хрумнало да прави материал за Калки или за някой друг. Аз съм пилот, а не журналист.
— Истинското име на Калки е Кели. — Морган се покри с кърпа. Почувствувах облекчение. Зле разпределената плът ме потиска. — Джим, Джон или Джек — някакъв там Кели. Ще ти дам нашето досие за него. Боя се, че е доста тьничко. Служил е в армията. Бил е в Нам. Да, действително — във Виетнам. След това се установил там. — Морган посочи nа запад към Малибу, Каталина и Азия. — Натурализирал се. И после миналата година, ни ,в клин ни в ръкав, заявил, че е Калки.
Нещо прещракна в главата ми. Бях чела за него. Отворих диплянката. На първа страница се мъдреше снимка на млад човек, приятен на вид, облечен в индуистки дрехи. Калки.