— Ти ще бъдеш прероден — каза Джералдин на телевизора.
— Това хубаво ли е? — попитах аз.
Джералдин не отговори. Направи го Важността: Къде в такъв случай сме претърпели поражение като родители, учители, възпитатели на общественото съзнание?“ Цветовете не бяха синхронизирани. Скромна усмивка увисна на отровнозелените устни. „Как така изпуснахме тези млади хора, които днес следват Калки? Младежи, които приемат унищожаването на този свят, дори на тази велика страна, като събитие в реда на нещата, за което няма защо да се скърби? Няма лесни отговори...“
— Само лесни въпроси. — Джералдин най-после се извърна от монитора.
Влязохме в залата откъм пресцентъра, който се намираше точно зад левия крак на Вишну. Както обикновено нашите телохранители (приятни и доста словоохотливи мъже) ни прекараха през кордона на колегите си. Излязохме в ослепяващите светлини, които обливаха пирамидата отвсякъде. Един рок-оркестър ни оглуши.
Хванати за ръце, се опитахме да намерим място, откъдето да наблюдаваме влизането на Калки. Точно под площадката на телевизионните камери имаше един квадратен метър свободно пространство. Настанихме се там.
Постепенно очите ни привикнаха към светлината. Сега можехме да видим синята глава на Вишну, зареяна «нд всичко като образ от сънищата. След това рок-оркестърът намали децибелите си и аз отново можех да чуя собственото си сърце.
Калки се появи на върха на пирамидата. Изглеждаше като направен от жълт огън. Цялата зала се разтресе от вика: „Кал-ки!“
Джералдин сграбчи ръката ми и каза нещо, което не можах да чуя.
За момент Калки застана неподвижен. После направи знака „пранам“ и седна кръстато върху трона. Изведнъж всичко наоколо не затихна, а замря.
Когато се разнесе гласът на Калки, той бе мек, спокоен, обаятелен и превъзходно усилен:
— Аз съм най-висш сред висшите. — Докато това първо изречение се разнасяше във въздуха, лицето на Вишну бе осветено по такъв начин, че за един ужасен момент статуята като че се усмихна. Публиката ахна — аз също.
— Когато нямаше нищо, аз направих три крачки. В космоса. Във въздуха. На земята. В космоса аз съм слънцето. Във въздуха съм светкавицата. На земята съм огънят. Аз бях началото. Аз ще бъда краят. Аз съм Калки, сетният аватар на Вишну.
Все още ми предстои да прегледам касетата от представлението на.Калки в „Медисън скуеър гардън" (май нямаме копие тук, в Белия дом), но се съмнявам, че някога е имало нещо подобно в историята на забавния жанр. Естествено, не мога авторитетно да се изкажа за историята на религията. Но ще заявя, че Калки постигна резултата си без трикове, магически или други. Не разчиташе на нищо друго, освен на този не твърде нюорлеански глас, с който оплете чудноватата си мрежа около земята.
Докато описваше сътворението на Вселената съгласно индуистката космогония, Калки употреби достатъчно термини от съвременната наука, за да звучи ако не напълно правдоподобно, то поне познато. Описвайки циклите на сътворението, той обясни как нищо никога не свършва. Как онази прах, дето се запалила, за да образува слънцето, била същата прах, която изгражда всяко човешко същество. Как всичко било взаимозаменимо. Как нищо никога не се губи и не може да бъде загубено. Как всички сме дошли чрез раждането в един вид и как със смъртта материята ни се превръща в нещо друго. През това време душата съществува в нови въплъщения до крайния сън или апотеоз, до нирвана или Вайкунта.
После Калки обясни как светът се дели на епохи. Как всяка епоха започва и свършва в здрач. Как сега сме в края на последния здрач от последната от четирите епохи на човека — векът на желязото или Кали. Как с всяка нова ера след изначалния Златен век всичко човешко е губело от енергията си. Как богът Вишну идвал при нас девет пъти след първозданието. Как Вишну се опитвал да посочи на хората пътя към просветлението, но този път никога не поемали повече от неколцина. Как Вишну бил сред нас за десети и последен път.
— От самото начало аз учех. От самото начало само малцина се вслушваха. През цялата вечност човек и бог са били в необходим конфликт, както и всички останали елементи във вселената, както са и всички елементи на материята, когато моята воля разбива атома. — Така Калки подготвяше аудиторията за специалните ефекти на професор Йоси.