Сърдит, Йоси се върна в Лозана. Последните му думи: „Тоя Кели не беше истинският аватар на Вишну. Аз бях измамен.“ Поради акцента на Йоси журналистите помислиха, че е казал: „Аз бях виновен.“ Когато това бе напечатано, настана още по-голяма бъркотия.
Сега съм забравила в кой момент всички ние се убедихме, че убиецът бе Джейсън Маклауд. Твърде скоро, бих казала. Джайлз ни увери, че Маклауд е действувал по нареждане не на Бюрото за наркотици, а на компанията „Чао Чоу“ — неговия основен работодател. Маклауд бе троен агент. Като автентичен агент на Бюрото за наркотици той бе проникнал в „Калки ентърпрайзис“ и Джайлз бе трябвало да му плаща „консултантски хонорари“. Маклауд бе проникнал също и в „Чао Чоу“ в Хонгконг. Когато Маклауд научил, че те са сключили с „Триадата“ договор за живота на Калки, той ги убедил да оставят него да свърши работата. Те били доволни. Кой би посмял да обвини един американски нарк в толкова открито убийство? До ден днешен никой не знае как именно Маклауд е възпламенил бомбата си, но сме сигурни, че е той. Маклауд изобщо не бе заподозрян от вестниците, които се пълнеха с догадки.
Как приех тези събития? Бях зашеметена. Скрих се за двадесет и четири часа. Гледах телевизия в стаята си в „Америкена“. На всеки кръгъл час даваха отвратителни забавени повторения. Ездачът и конят се разлетяваха на парчета с ярки цветове. Не можех да престана да гледам този ужас. Пиех много. Не говорех с никого по телефона освен с Арлин, която беше обезумяла колкото мен и пияна повече от мен.
Два дни след убийството Джайлз даде пресконференция на борда на „Нараяна“. Джералдин и аз бяхме единствените присъствуващи Съвършени учители. Лакшми се намираше в друга част на кораба под действието ма успокоителни средства. Носех черна рокля. Направила си бях косата същата сутрин. Фотографите не ме безпокояха особено. Безпокоеше ме Брус, който се въртеше около мен като пчела около Вайсово цвете. Промъкна се до мен на едно канапе, докато инсталираха камерите и насочваха светлините.
— Той го направи. — Брус насочи мърлявия си пръст към Джайлз.
— Защо?
— За да вземе властта в бандата. Сега е негова.
— Не. — Ще призная пред тая хроника, че веднъж-два пъти бях подозряла, че Джайлз би могъл да иска Калки да се махне от пътя му. Подозрения, които скоро бяха разсеяни. Преди всичко Джайлз нямаше истински мотив. Все пак той и Калки бяха равноправни партньори в опиатния тръст. Имаха нужда един от друг. Джайлз нямаше да спечели нищо от смъртта на Калки. А щеше да загуби доста. В горещото сияние на телевизионното осветление Джайлз имаше особено болнав вид. Той и иначе си имаше болнав вид, но не чак толкова. Забелязах също, че очите на Джералдин бяха червени. Да, тя е била влюбена в Калки, реших аз. Аз бях ли? По определен начин. А какъв друг начин може да съществува, щом работата опре до любов, освен начин да си влюбен и начин да не си? Да не забравяме и липсата на начин.
— Изглеждаш страшно сигурна. — Брус ме погледна с проницателния си журналистически втренчен поглед. Аз го погледнах с безизразния си вторачен поглед на непрофесионален журналист.
— Да. — казах. — Сигурна съм.
— Тогава кой го направи?
— Някоя друга религия. Правителството на САЩ. Има ли значение? — Бях рязка.
— Дали има значение? — Брус гледаше, като че някаква вратичка се бе отворила на челото ми и оттам бе излязла малка птичка. — Ако смяташ, че комисията на Уорън употреби много време за въпроса кой уби Дж. Ф. Кенеди, знай, че е нищо в сравнение с онова, което Конгресът ще направи с това убийство. Уайт вече налетя в града с половината си комисия. Нямаш ли „куа-луде“? — Брус изглеждаше малко не на себе си.
„Куа-луде“ беше успокоително, популярно в средите на шоу-бизнеса в края на ерата на Кали.
— He — казах аз, щастливи от възможността да му откажа помощ. — Ще трябва просто да потрепериш малко.
Джайлз стъпи върху един стол.
— Имам — обяви той с напрегнат глас — едно съобщение. — Салонът бе тих, ако не се смята бръмченето на камерите. Джайлз започна да чете от лист хартия: — Калки живее. — Джайлз млъкна. Предизвикателно? Да, така ми се струва. Непосредствената реакция бе удивление. Последва кикот. Журналистите не можеха да се нарекат точно любезни.
Раздразнението на Джайлз бе очевидно. Гневът придаде настойчивост на гласа му:
— Калки е жив — повтори той. — Вишну е жив. В „Медисън скуеър гардън“ умря само едно от четирите милиарда човешки тела, които в момента се тъпчат по планетата. Както бе предсказано, Калки трябваше да напусне едно от тези тела. Сега Калки ще се всели в друго тяло. Ще се върне при нас и както е предсказано, ще сложи край на века на Кали на трети април.