— Изпитание на какво? — попита Брус.
— На вярата ни. Трябва да ви предупредя най-тържествено. Онези, които повярваха, че Калки е престанал да съществува в „Медисън скуеър гардън“, са обречени никога да не постигнат нирвана. Тези, които вярват в завръщането на Калки, ще познаят рая, и то скоро.
Джайлз имаше бая кураж, ако не друго. Като запя тази песен пред журналистите, той си го търсеше със свещ. И го получи. Заговори черната дама от „Вилидж войс“:
— Казахте преди малко, че трети април е новата дата за края на света, нали така? — Журналистите винаги са обичали да отговарят на въпроса, който са задали считайки, че това може да превърне малката струйка на информацията в пълноводен ручей. Докато Джайла потвърждаваше датата, аз кимнах на Джералдин. Излязохме заедно незабелязани от тълпата. Те ми напомняха глутница журналистически вълци, от тия, за които Арлин толкова обичаше да се трепе в документалните телевизионни серии. Вълците очевидно щяха да закусят с Джайлз.
Джералдин и аз се отправихме пеша обратно към хотел „Американа“. Тя бе напрегната и предпазлива.. Съгласи се с мен, че убиецът е Маклауд:
— Само че той е в безопасност. Няма да го заловят... навреме.
На „Лексингтън авеню“ наблюдавахме една група от момчетата и момичетата на Калки. Предлагаха литературата си възпитано както винаги. Но никой не вземаше диплянките. Отказваха даже белите книжни лотоси. Настроението се бе сменило за една нощ.
— Всичко е свършено — каза Джералдин. Изглеждаше тъжна.
— Калки няма ли да се върне? — опитах почвата аз.
— Ще се върне. — Джералдин отговори бързо. — Но въпреки това тази фаза е свършена. — Джералдин направи странен измитащ жест. — Те вече са изключени всичките.
— Кой е изключен?
— Всички на земята освен... — Джералдин спря. Не ме погледна. Пресякохме „Парк авеню“. Вятърът бе студен, северозападен.
— Освен мандалите? — попитах аз.
— Освен тези, които вярват.
— И ти се съмняваш за мен?
— Не знам. Всички като че са се предали. — Помотахме се малко в оголената градина на „Ливър билдинг“. Джералдин ми каза, че най-преданите мандали са избягали. Някои са се уплашили. Помислили са си, че който е убил Калки, може да поиска да изтреби всичките му последователи. Някои се опасяваха, че американското правителство няма да устои на изкушението да престъпи закона и да ги арестува или депортира. Някои просто бяха загубили вяра. — Останахме наистина само ние. Лакшми и Джайлз, и аз, и...
— Добре — казах бързо, — аз все още съм на разположение. Искам да кажа, все още съм обвързана от договора, нали?
В какво вярвах аз, що се отнася до 18 март? Трябва да бъда абсолютно откровена. Мислех, че Калки е мъртъв като сух корен. Но предполагах, че Джайлз ще излезе с някакъв заместител. Обаче дори и да го стореше, играта бе свършила. Трети април щеше да дойде и да си отиде. В същото време имах голямо желание „Калки ентърпрайзис“ да спазят договора ми за пилот, защото сега изглеждаше, че книгата ми при „Дабл дей“ щеше да попадне по същия начин, както пропадна поредицата ми в „Нешънъл сън“, защото, както каза Брус, докато напускаше пресконференцията, „обобщаващия материал за Калки ще напиша сам“.
— Благодаря, приятелю — казах аз. Никога повече не видях Брус Сепърстийн. Общо взето — един плюс.
Джералдин бе благодарна за проявената от мене ако не лоялност, то поне солидарност. Когато попитах за Лакшми, Джералдин каза:
— Никой не я е виждал освен Джайлз.
Ню тя трябва да е знаела — продължавах играта. — Искам да кажа, ако Калки е предсказал, че това ще се случи ...
— Все пак си е удар — каза Джералдин делово както винаги. Не можех да я разгадая. Нито когото и й да е от тях. Бях мокрено натъжена, задето красивата Конструкция от плът, която беше Дж. Дж. Кели, вече бе загубила първоначалния си рус вид и усещах истинска, за разлика от Вайсовата, празнота.
В хотела имаше куп съобщения за мен. Едно беше от сенатора Джонсън Уайт. Искаше да ме види, когато ми е удобно на другия ден. Бил в хотел „Плаза“.
Включих телевизора в стаята си. Тъкмо навреме, за да видя Арлин в рекламата за кафе „Джеда“. Никога не ми омръзва. След като се успокоих чрез Арлин, бях незабавно разстроена от специален репортаж за убийството нa индуския месия от Ню Орлеан в „Медисън скуеър гардън“. Първо, дадоха станалия задължителен откъс от филм, показващ разкъсването на кон и ездач. После някакъв актьор, играещ ролята на журналист, погледна към камерата и каза:
— Предполага се, че убийството е дело или на съпер-ническа религиозна групировка, или иа съперническа наркотична организация. Говорител на преподобния Сън Муун отрича каквото и да било участие в убийството и цитира корейския месия, който бил казал колко мъчно му било да научи за смъртта на индуския месия от Ню Орлеан, Джеймз Дж. Кели, известен на многобройните си почитатели по цял свят като Калки. Различните капо на мафията са заявили, че не знаят Каквото п да било за убийството на оня, когото мнозина смятаха за ключова фигура в търговията с наркотици. — Историята с опиатите вече бе напълно извадена на светло,