— Предполага се, че ФБР разследва случая.
— Те са безнадеждни. — Уайт остави селяндурския говор. — Те дори не са сигурни какъв експлозив е бил използуван. Или откъде е взет. Или кой го е хвърлил, ако се приеме, че не е бил вече оставен там с часовников механизъм. Секи случай тоа нас не ни засега. — Бамя в тиган, пълен със свинска мас. — Глей, преателче. Аз съм напрайл теория. Тя е таа. Доктор Джайлз Лоуъл е хвърлил тази бомба.
— Защо?
— Защото иска да вземе властта в бандата.
— Не купувам тая стока, сенаторе!
— Ама аз не продаам, преателче.
Не издържах. Захвърлих и тиган, и бамя на пода, Метафорично казано:
— Моля ви, сенаторе. Не ми говорете на южняшки диалект. Искам да кажа, достатъчно зле е да се слуша президента и съпругата му, и братята му, и сестрите му, ,и синовете му, и жените им, и сътрудниците му, и неговата наистина ужасна майка, без вие, бялата надежда на Републиканската партия, да се изразявате като Литл Абнър1, когато онова, от което има нужда тая страна ,е Онест Ейб4 5. — Нападах.
Уайт се предаде. На лицето му цъфна усмивка на победител:
— Божке! — каза. После се спря навреме. — Тоя говор, дето го слушаме сутрин, обед и вечер във Вашингтон, май е заразителен. Секи случай... Искам да кажа, във всеки случай, Теди, винаги съм знаел, че накрая ще преминеш в моя отбор, дори само защото финансовата дисциплина е мой девиз. — Политиците се разбъбрят, щом им натиснеш някое копче. Някой от нас бе натиснал копчето „финансова дисциплина“. Или може би „девиз“? С известно усилие ние влязохме отново в релсите и аз помогнах на Уайт да натисне копчето " Калки“.
— Теди — звучеше по вайсовски сериозен, — искам да свидетелствуваш, че през времето на службата ти като личен пилот на Калки, той ти е казвал повече от Веднъж, че (а) — фактически е ръководел тази огромна опиатна организация и (б) — че се е страхувал доктор Лоуъл да не го убие и заеме мястото му.
— Сенаторе, вие искате от мен да лъжесвидетелствувам пред сенатска комисия.
— Искам от тебе, Теди, да кажеш истината и нищо друго освен истината. — Контактните лещи на Уайт неприятно отразяваха разтревоженото ми лице.
— Истината е, че Калки не ми е казвал нито (а), нито (б).
— Струва ми се, Теди, че показваш признаци на нежелание да сътрудничиш като свидетел. — Оголване на зъби. — И струва ми се, знаеш какво им се случва на свидетели, които не желаят да сътрудничат, показвайки пренебрежение към Конгреса.
Готова бях да му тегля една майна. Обаче ни прекъсна Теди, секретарят, който провря глава във вратата и обяви:
— Той е тук.
В спомените, където май удобно съм се разположила сега, аз не съм така изненадана, както бях тогава, като видях доктор Ашок. Макар никога да не съм смятала изявата на Джайлз като доктор Ашок така убедителна, както представянето на доктор Ашок като доктор Лоуъл, трябваше да призная, че в онзи ден със сенатора Уайт той бе в добра форма. Но и нямаше как да не бъде. Като Джайлз Лоуъл той беше подведен под отговорност. С най-голяма лекота можеше да свърши зад решетките. Искаше се не малко кураж, за да се вмъкнеш в бърлогата на лъва, притиснал маската да не падне. Помня, че се чудех дали Уайт знае, че доктор Ашок е доктор Лоуъл. Все пак Морган бе подметнал, че може би Уайт е замесен в „Калки ентърпрайзис“. Добродетелното държавно ръковдоство не беше отличителна черта за века на Кали.
— Скъпи сенаторе! Какво удоволствие! И, скъпа мадам Отинджър, Моя „приятелка“ от Катманду! Доживяхме! ... — Със светнали златисти очи и зъби доктор Ашок ми подаде да раздрусам деликатна кафява ръка. Дори миришеше на смляно къри. Голям артист.
— Доктор Ашок, имаме нужда от вашия съвет — каза Уайт, като слагаше крачетата си върху масата за кафе.
— Цял съм на вашите заповеди, като джинът в лампата. Само я тръкнете, о Ала ед Дин! И ще получите, Каквото желаете. — Вимаш съм си мислела, че Джайлз имаше склонност да преиграва доктор Ашок по начин, по който доктор Ашок никога не преиграваше доктор Лоуъл. Но ако Уайт не беше комбина с Джайлз, той очевидно бе преметнат.
— Какво ое говори в щаба на ЦРУ?
— В Ленгли са объркани повече от обикновено. — Доктор Ашок ме потуша по коляното. Отместих стола си.
— Доктор Ашок, да пристъпим направо към въпроса — каза Уайт, като нагласяваше контактната леща. — В процеса на разследването от моята комисия аз ще изоблича убиеца на Калки. За да мога да направя това, трябва да държа настрана ЦРУ, ФБР, най-добрите в Ню Йорк... с една дума, всеки, който би могъл да изясни убийството преди мене. Така че, доктор Ашок, ще можете ли да държите похлупака затворен в Ленгли?