— Скъпи сенатор Уайт, вие надценявате скромния ми разум. Преди да започна да държа какъвто и да било капак на отреденото му място, аз трябва да знай — о, великолепно сравнение или дори метафора! — какво именно държите в тенджерата си?
— Убиецът на Калки е в тенджерата ми.
— Името му, скъпи сенаторе Уайт?
— Джайлз Лоуъл, доктор по медицина.
Доктор Ашок безшумно се издигаше до величественост:
— Тогава аз приемам, че вие притежавате необоримо доказателство, че този противен доктор Лоуъл е убил своя партньор в престъпленията?
— Имам това доказателство.
— В каква форма?
— Това ще реши моята комисия. Но доколкото предварително ни е известна самоличността на убиеца, не би трябвало да срещнем затруднения при образуването на процеса срещу му. Особено с ваша помощ, доктор Ашок. И с твоята, Теди ...
— Без непочтени средства! — Решила бях, че каквито и думи да използувам сега, по-добре е да ги оставям не смекчавани. — Не знам нищо за доктор Лоуъл, но...
— Един наистина вреден човек. — Доктор Ашок говореше с пълна убеденост.
Объркана бях от тази реплика.
— Предполагам — казах наистина заинтригувана,— че вие би трябвало да знаете.
— И наистина знам! Все пак аз съм по следите на Джайлз Лоуъл вече колко време! Всичките тия месеци. Вървял съм по дирите му от Ню Орлеан до Делхи и Ню Йорк. И съм решен да му взема главата. Чувате ли ме? — Доктор Ашок прибави нови децибели към гласа си, когато повтори: — Решен съм да му взема главата.
— Аз също, докторе. — Уайт намери убежище в селяндурството. Той разтроиш близнатото и го превърна в копа слама. — Щото тоа е лош и тоа е факт. Въпреки това, тряба а откриеме как точно е турил онаа бомба в „Гардън“ и къде а е скрил. Ние мислиме, че е била в ониа езически идол.
— Имате пред вид Вишну, бога, който е свещен за мен, сенаторе. — В гласа на доктор Ашок имаше лек вайсовски укор.
— Извинете ме докторе. Предполагам, знаете, че съм така убеден в необходимостта от религиозна търпимост, както който и да било друг сенатор и уважавам бога на всеки човек, бил той син или не. Хайде, приятели, да си сложим мислещите шапки и се опитаме да измислим как доктор Лоуъл е успял да взриви тази бомба...
— Не ви ли се струва, че първо трябва да измислите защо? — попитах аз.
— След като Калки е премахнат от пътя, доктор Лоуъл ще контролира най-голямата опиатна организация в света. Така ли е, доктор Ашок?
— Точно така, сенаторе Уайт. — Доктор Ашок заля държавника с характерния за него меден поток. — Не бива също така да забравяме тайнствените страсти, които властвуват над хората. Нека само си припомним онова най-велико произведение на изкуството от „Курвата от Ардън“, ,в което ревнивият Агнело унищожава достойния за уважение свой началник Даго, човек, самото име на когото е било парола за вярност и почтеност в армията на Веспасиан.6 Аз разглеждам доктор Лоуъл като Агнело, а бедния, да бедния, слаб, верен и предан Калки като Даго, унищожен с целувка.
Уайт кимна, като че ли тази реч значеше нещо. Винаги ми се е струвало странно, че макар доктор Ашок да страдаше от метафазис, Джайлз не страдаше. Но да не забравяме, че Джайлз не се впускаше в цитати.
Доктор Ашок се обърна към Уайт:
— Ще направя всичко според силите си, да ги заблудя в Ленгли. Междувременно аз съм сигурен, че мадам Отинджър ще разкаже иа комисията ви как повече от един път Калки й е казвал, че се страхува да не би доктор Лоуъл да го убие някой ден.
— Но — започнах аз. После спрях. В края на краищата доктор Лоуъл като доктор Ашок или доктор Ашок като доктор Лоуъл отговаряше. Това си беше негово представление, не мое.
— Съгласна? — Доктор Ашок ми подари една жълтеникава усмивка.
Не казах нищо.
— Добро момиче. — Уайт беше доволен. — Вече съм подготвил декларацията, която ще направиш под клетва. — Посочи към една папка върху масичката за кафе. — Можеш да я вземеш със себе си. Прочети я, ако искаш. После я подпиши в присъствието на нотариус и ми я върни.
Направих дълъг скок в тъмното:
— Ами Джейсън Маклауд?
Уайт се стегна отведнъж:
— Какво за него?
— Мисля, че той е замесен. Наблюдавах го точно преди да избухне бомбата. Беше уплашен до смърт.
— Но, скъпа мадам Отинджър, какъв би могъл да бъде неговият мотив? — Доктор Ашок беше мазен. — Бюрото за наркотици има само една цел и аз вярвам,, че сенаторът Уайт ще ме подкрепи, най-малкото неофициално. Единствената, нещо повече — едничката цел на Бюрото за наркотици е увеличаване обема на търговията с всякакъв вид наркотици по цял свят.