— Точно така. — Уайт също бе конкретен. — Без предприятия като това на Калки Бюрото за наркотици ще загуби своето значение, както би го загубила и моята комисия с много богатите й предоставени от Конгреса фондове. Маклауд не е имал никакви причини да убива Калки.
— Той бе на заплата при доктор Лоуъл, когато бе в Ню Орлеан.
— Скъпа мадам Отинджър. — Доктор Ашок се засмя като някой, комуто са обяснили какво е това смях, но са забравили да му кажат как се прави. — Разбира се, че Маклауд беше на заплата при доктор Лоуъл. Все пак Маклауд е нарк. Но нима това обстоятелство не доказва, че той не би убил Калки? Гъските, които снасят златни яйца, са свещени за ония, които умират за позлатени омлети.
Оставих нещата така. Разбрах, че се намирам в присъствието на двама велики американци, планиращи престъпления срещу държавата. Секретарят даде на сенатора Уайт тънка папка:
— Речта за довечера, сенаторе. В защита на Правото на живот.
Не знам защо трябваше тази капка сред толкова много други да се окаже последната, която да препълни чашата...
— Сенаторе Уайт, вие противник ли сте на абортите?
— Теди! — Сега Уайт стоеше прав. Мъничките му крачета разкрачени. — Абортът е убийство — каза той бавно и сериозно. — Квалифицирано убийство.
Доктор Ашок се съгласи с подлизурско удоволствие:
— Ние, индуистите вярваме, че от съединяваието на спермата с яйцето започва карма, а дхармата, както се изразявате вие, е вече в ход.
— Вижте какво, Уайт, светът загива поради твърде многото хора. — Прочетох му близо двадесет минути от лекциите си за свръхнаселението. Но точно когато стигнах до главното: как населението на света ще се удвои след четиринадесет години, Уайт ме прекъсна. Много го биваше в прекъсването. Но нали почти целият му съзнателен живот бе минал пред телевизията в избягване на проблемите и прекъсване на ония, които биха могли да кажат нещо.
— Това просто не е вярно, Теди. Подвела си се по оная голяма лъжа, на която комунистите искат да ни накарат да повярваме, за да почнем да се топим, докато те и подобните им, особено в третия свят, се увеличават и множат като мравки. На тази гостоприемна планета, Теди, има повече от достатъчно храна и природни богатства, необходими за ето милиарда души, но големият въпрос е кой може най-добре да експлоатира и разпределя тези богатства.
— Не е там работата. — Трябваше вече да ми е известно, че е губи време да спориш със сенатор, който се гласи да става следващ или преследващ президент на Съединените щати. Но аз упорствувах. — Въпросът е, че хората гладуват под носа ни в САЩ, че няма достатъчно работа и храна.
— Работа! Има повече работни места, позволи ми да ти кажа, отколкото желаещи да ги заемат. Мисиз Джонсън Уайт е домакиня, с която би се гордеела всяка страна, но може ли тя да намери жена или човек за чистене, който да й помага в домакинството за по-малко от три долара и петдесет цента на час? Не, не може, и даже когато някоя от тия повлекани каже, че ще дойде на работа, никаква я няма, дори и с предплатен превоз. А кой подстригва моравата? Кой? — Сенаторът Уайт вече бе добил вид, като че ще получи удар. За щастие доктор Ашок бе магистър на успокоителните изкуства. Намеси се. Прояви разбиране. Прояви услужливост. Той би направил всичко, всяко нещо, за да помогне на един истински американец. Особено на този истински американец. Той също така гарантираше за мен. И аз бях истинска американка. Изпостискахме си ръцете.
Докато вървяхме с Джайлз по „Седмо авеню“, казах:
— Не знаех, че още практикуваш като доктор Ашок.
— Нямам избор. — Джайлз продължаваше да звучи като доктор Ашок. Ветровете през март бяха студени и пълни с накъсани вестници и прах. — Длъжен съм да бъда с почти един крак в лагера на противника.
— Но кой е противникът, Джайлз? Никога не съм била в състояние да разбера това.
Джайлз ми хвърли кос ашоковски поглед:
— Хитруша си ти, Теди! Но пък нали тихите води текат най-дълбоки. Макар че ако трябва да бъдем точни, тихите води въобще не текат. Никога не съм преставал да бъда доктор Ашок на специална служба в ЦРУ. В момента е разумно доктор Ашок да изплава, а доктор Лоуъл да се потопи. Нямам... доктор Джайлз Лоуъл няма желание да дава показания пред комисията на Уайт, особено сега, като знаем как Джони Уайт му е вдигнал мерника на бедния Джайлз.
Спряхме, когато от една порно-книжарница възрастен бял мъж подгони с бухалка за бейзбол някакъв черен младеж. Докато живописната двойка изчезваше в една пресечка, казах на Джайлз: